Причина 1
Установено е, че нервните клетки са безвъзвратно похабени. Те не се възстановяват с времето, а изчезват в нищото.
Причина 2
Всеки път, когато се ядосаме, правим по едно кофти изражение или казваме някоя пресилена дума, с които отблъскваме или нараняваме поне по един човек.
Причина 3
Когато ни пука за нещо и се ядосваме напразно пропускаме да оценим истински важните моменти, които ни правят щастливи.
Причина 4
Пристъпвайки емоционално към нещо наболяло сме склонни да издребняваме и често не гледаме трезво на проблема, от което го правим по-голям отколкото е и не виждаме решението застанало ярко пред нас.
Причина 5
Няма смисъл да ни пука за глупостта на хората. Тя простотията си ходи по тях и отърване няма и няма да има. защо тогава да се приравняваме на нечие ниско ниво?
Причина 6
Лошите моменти ни правят по-силни. Ако ги изживеем разумно, без да се впрягаме излишно, ще калим духа си и ще си вземем поука от цялата работа.
Причина 7
Колкото повече ни пука, толкова по-нещастни ставаме, сложили черните очила и виждащи само лошото около нас.
Причина 8
Ако придаваме важност на проблема, той наистина става по-голям. Ако го разрешим на време ще изчезне, а ако не се прехласваме особено по него, той сякаш не е съществувал.
Ето защо не трябва да ни пука за глупости. А сега сложи розовите очила, виж света в добрата му светлина, усмихни се широко и да не ти пука!