Ислямът е религия, която дава указания за всички аспекти от живота, в това число и за начина на обличане, свързан с добрите нрави. Съществуват два източника, които направляват – Коранът (словото на Аллах) и традициите на пророка Мохамед (пример за подражание на човека ).
Едно от основните изисквания за облеклото на мюсюлманските жени е свързано с позволените за показване части на тялото. Според стандартите за скромност, всяка жена е длъжна да покрива тялото си с изключение на ръцете и лицето си. Някои арабски жени обаче, покриват дори и лицето си.
Друго изискване на религията е дрехите да бъдат достатъчно широки, че да не очертават формите на тялото, материята да е достатъчно дебела, за да не прозира цвета на кожата, нито очертанията на фигурата под нея. Като цяло външният вид на една мюсюлманка е редно да бъде достоен и скромен.
Жените в арабския свят трябва да се гордеят със своята женственост, да бъдат облечени в чисти дрехи, без много украшения по себе си. Според Корана жената не впечатлява със своите дрехи и ценности, по-важно е да бъде скромна в своето поведение. В зависимост от държавата обаче, има разнообразие в цветовете и стиловете.
Част от най-типичните дрехи и обяснение за начина им на носене:
Хиджаб – това е общото наименование на скромната рокля. По-конкретно така се нарича шалът за глава (забрадка), който е парче плат в квадратна или правоъгълна форма. В зависимост от дадената арабска държава той се нарича още „шайла” или „тарах”.
Кхимар – така се нарича воалът за лице или за цялата глава. Понякога тази дума означава определен модел на този воал, който покрива цялата горна половина на женското тяло.
Абая – пелерина, която се облича върху другите дрехи, когато се ходи на публични места. Обикновено тя се прави от синтетични материи в черен цвят, но би могло да се украси с цветни бродерии или пайети. Абаята може да бъде от върха на главата до земята или само до раменете.
Чадор – той представлява пелерина, която обгръща тялото от върха на главата до земята. Типичен е за Иран, но там се носи без воал на лицето. За разлика от абаята, чадорът не се връзва отпред.
Джилбаб – понякога се използва като общ термин за дългата дамска дреха, която се носи на обществени места. Иначе се отнася до определен стил наметало, подобно на абая, но с по-голямо разнообразие на цветове и материи. Напомня на дълго палто.
Никаб – това е воал, който се носи на лицето и може да скрива или показва очите на мюсюлманските жени.
Бурка – пелерина, която покрива жената от върха на главата до петите, като на очите има парче от специален мрежест десен. Най-популярна е в Афганистан.
Шалвар Камиз – панталони, които се носят и от мъже, главно в Индийския субконтинент, съчетават се с дълга туника.
Ислямското облекло е просто един от аспектите на скромност. По-важното е жените в арабския свят, както и мъжете да бъдат скромни в своето поведение, маниери и говор. Дрехите са само част от общото същество, което се намира под тях. Идеята на ислямските дрехи не е да налагат ограничения и повечето мюсюлмани не ги чувстват непрактични.
