Едва ли ще се учудите, че будоарът е измислен от французите. Самата дума идва от глагола bouder (сърдя се) и ни пренася в Париж през XVII век. В онези времена парадната анфилада на двореца се завършвала от стаята на стопанката и там светските дами се уединявали , ако били сърдити.
Постепенно на обзавеждането на будоара отделяли все повече внимание и той обраствал със скъпи килими, интересни кушетки и скъпи дреболии. Там се канили само най-близките приятели:за клюки, задушевни разговори. В будоара слушали музика, пиели вино и водели бавни беседи.
Както виждате будоарът е типичен женски ъгъл, стая за почивка, но не спалня. Много по-късно започнали да го разполагат близо до спалнята и да го натоварват с функции на «женски кабинет». Там стопанката вършела разни неща, пишела писма.
Будоар в съвременно изпълнение?
Много дизайнери, създавайки интериори за девойки или жени, живеещи самостоятелно, наричат спалните будоари. По функции това е обичайна спалня, в интериора на която явно се чувства «френския» стил. Обикновено това е огромно разкошно легло с много възглавници, паравани за преобличане и неизменната тоалетна масичка. Несъмнено изглежда ефектно, пък и е удобно за използване. Но какъв будоар е това? Не е в българските традиции да приемаш приятелките си в спалнята.
Женското ъгълче в съпружеската спалня
Поради липсата на отделно помещение много жени ползват уютно ъгълче, преди всичко в спалнята. Неговите задължителни атрибути са тоалетната масичка и хубавото огледало с осветление. Ако добавите параван за преобличане и кушетка на огънати крачета (рекамие), то вие ще приближите атмосферата към френското рококо.
Много важна е правилно подбраната светлина пред огледалото. За гримиране и всяка грижа за кожата трябва осветление, не изкривяващо цвета на лицето, и максимално близко по спектър до слънчевото осветление.
