Модата за мебелите и вътрешния дизайн, вдъхновена от стила на Близкия изток започнала да се налага в Европа като водеща през втората половина на 19-ти век и останала широко разпространена чак до 20-те години на 20-ти век. Едно от нещата, които западното общество най-бързо усвоило бил навикът за пушене и специалното място, което мюсюлманите имали за “извършване на тази дейност”. Арабите изграждали специален кът в дома си, застлан с характерните за тях турски черги, на които сядали и кръстосвали крака, за да се насладят на наргилето си. Първоначално в домовете на джентълмените, после в мъжките клубове и накрая във всички кафенета и ресторанти се обособили места за пушене.
Като цяло, в началото арабският стил може и да се е свързвал най-вече с цигарите, но по-фундаментално значение придобил в последствие като начин на декорация, свързан с носталгията по екзотиката на Ориента. Такъв дизайн се изразявал в отделни елементи и идеи типични за мюсюлманския свят, свързани с разпуснатия и охолен начин на живот на шейховете.
Ориенталският стил имал много допирни точки с някои от характеристиките на Ренесансовия. Дори и да не се наложил като цялостен стил на обзавеждане, много от домовете в Европа имали собствен кът с черги и възглавници по пода, дивани и малки ниски маси с арабски орнаменти. Разпространени били също и аковидните врати, наподобяващи формата на покривите на сградите от Близкия изток, както и палмите, засадени в огромни саксии. А едни от големите наследства на Изтока в интериорния дизайн са табуретката и килимите.
Арабският стил се характеризира с меки и пухкави материали, като текстилът доминира над всичко друго, което се използва в интериора. Разноцветните тонове и шарените десени внасящи свежест в пустинната атмосфера бързо се възприели и в интериорното обзавеждане.
