“Не е ли странно, че сякаш поставяме много по-високи стандарти за себе си, отколкото за другите? Ето една история, която илюстрира това твърдение:
Един възрастен дърводелец бил готов да се пенсионира. Казал на работодателя си за плановете си да напуска строителството и да заживее по-спокойно с жена си, наслаждавайки се на голямото си семейство. Заплатата щяла да му липса, но трябвало да се оттегли. Все някак щели да се справят.
На строителният предприемач му станало мъчно да се разделя с добър работник и го попитал дали може да построи една последна къща, като лична услуга. Дърводелецът се съгласил, но вече било ясно, че сърцето му не било в работата. Той допуска майсторлъкът му да загуби висота и започнал да използва долнокачествени материали. Това бил достоен за съжаление край на изпълнена с отдаденост кариера.
Когато дърводелецът свършил работата си, работодателят дошъл да отгледа къщата. После подал ключа от входната врата на дърводелеца и казал: „Това е моят подарък за теб.” Дърводелецът бил шокиран. Какъв срам! Ако само знаел, че строи собствената си къща, щял да я направи по съвсем различен начин.
Същото важи и за нас. Изграждаме живота си, ден по ден, и често влагаме в строежа далеч не най-доброто от себе си. След това шокирани осъзнаваме, че трябва да живеем в дома, който сме построили. Ако можеш да започнем отначало, ще направим всичко по съвсем различен начин. Но не можем да се върнем назад.
Вие сте дърводелци. Всеки ден забивате по някой пирон, слагате дъска или издигате стена. Животът е като комплект „Направи си сам”. Днешната нагласа и избор градят къщата, в която ще живеете утре. Така че стройте разумно!”
История, разказана от Сандро Форте.
Това е само малка част от нещата, които ни правят успешни. Надявам се, че ви накараха да се замислите.
