3D технологията бавно, но сигурно, навлиза в ежедневието ни. Вече все повече телевизори могат да пресъздават стереоскопични изображения. Има не един и два киносалона за обемни прожекции и дори се разработват мобилни телефони, чийто дисплеи поддържат триизмерна картина. Но как точно работи 3D технологията?
Биология
За да разберем 3D технологията, първо трябва сме наясно с това как самите ние възприемаме действителността. Всяко око вижда предметите пред нас от малко по-различен ъгъл. Вдигнете показалеца си на двадесетина сантиметра пред лицето си и мигнете няколко пъти ту с лявото, ту с дясното око, за да разберете за какво точно говоря. Ще видите, че пръстът ви се мести спрямо предметите зад него. Тази разлика се компенсира от мозъка, който „слива” двете изображения. Именно по този начин ние виждаме триизмерно и имаме възприятие за дълбочина.
Създаване
Истинското предизвикателство е да се постигне подобен ефект от плосък дисплей. Дори най-малките промени са от значение за успеха. За да гледаме 3D изображение, то първо трябва да е създадено като такова. Не може да бъде направена 3D картина от всеки филм. Той трябва да е заснет със специална камера с два обектива. Те улавят случващото се от два малко по-различни ъгъла, точно както човешките очи. След това двете картини се сливат в една.
Изобразяване
Ако обаче пуснем записа в този му вид, ще видим размазано изображение. За може мозъкът да го възприеме като две отделни картини, трябва да носим специални очила. Модерните телевизори използват такива, които са синхронизирани с дисплея и за части от секундата блокират изображението до едното око. Това постоянно премигване кара мозъка да си мисли, че вижда две отделни картини от всяко око. Той ги слива в една и готово – налице е триизмерен ефект.
Вече се разработват и дисплеи, които елиминират нуждата от очила, тъй като гореспоменатото премигване се осъществява от тях самите. Често обаче подобни продукти предизвикват главоболие при някои потребители и като цяло не се препоръчва на малки деца да бъдат излагани продължително време на него (максимум 2 часа на ден, а според някои специалисти и по-малко, например 2-3 пъти в седмицата).
