Въпросът къде и как да се спи интересувал хората още от древни времена, въпреки че леглото в съвременното разбиране на тази дума се появило относително неотдавна – през XV век. В Древен Египет креватите са се правели от злато, сребро и слонова кост. Спели египтяните своеобразно. Леглата тогава били не хоризонтални: краката при възглавието се произвеждали много по-високи, отколкото в краката, затова сънят преминавал под ъгъл. При това меки възглавници нямало, комфорт осигурявали дървените подставки. А неблагородната публика почивала на напълнени със сено или листа дюшеци право на пода или на «подиуми» от камък или дъски. Никакво особено спално помещение нямало,през зимата спели по-близо до огъня, а лятото – където им падне.
В Древен Китай креватите имали централно отопление и самостоятелна система за топлене. При римляните ложето обикновено било от бронз, с голямо количество украси. То се използвало за сън и отдих, на него лежали по време на трапези, за делова работа.
В домовете на Северна Европа до XIX век личното легло се смятало за голям разкош. Стопаните нерядко спели заедно с децата и прислугата. Плътно до XVI век било прието да се спи в това което те е майка родила –дрехите били много скъпи,за да се хабят и през нощта. Единствен елемент на нощния костюм бил калпак или боне, защитаващи спящия от насекоми и от дявола, който, както се смятало влизал вътре в човека през ухото. А се качвали на високия креват, напълнен с пух, с помощта на стълба или стол.
В Германия имало още един начин за борба не само с от други измерения, но и с материални нощни врагове. Бюргерите спели в така наричаните “кревати-шкафове”. Лягайки в него, човек затварял вратичка с малко прозорче за лицето, тогава при него не можели да се вмъкнат бесове или хлебарки с гризачи. Леглото заедно със спалното бельо влизали в чеиза на невестата. Макар че понякога това ложе след сватбата не се използвало – до днес в някои европейски страни има традиция на “парадните кревати”, които стоят на почетно място и служат за украса на помещението.
През XIX век между куртизанките се провеждало своего рода съревнование за най-разкошно легло. Ла Паива, известна парижка куртизанка, си поръчала ложе за 100 хиляди франка, смятайки по-евтините легла за чекмеджета за бълхи.
Креватът на прекрасната куртизанка бил украсен със сребърни колони, увити със златни рози. Над възглавието се наклонявали два сребърни фазана, поглеждайки това, което ставало на покритите с брокат и батиста простори на гигантското легло с обща площ около 10 квадратни метра.
Франц Шуберт, виенски музикант, наричан от приятелите си Швамерл – тоест, “дебелак -сънливец “, – понякога по цели дни не ставал от кревата. От вечерта, отправяйки се да спи, той предвидливо слагал очила и поставял до леглото си хартия и молив, за да може щом се събуди , да започне да съчинява. Под одеялото го задържала не само жаждата за творчество, но и топлината на затопленото през нощта легло.Работата е там, че пари за дърва композиторът никога нямал.
В леглото били създадени много книги – от приказките “Хиляда и една нощ” до “Процесът” на Кафка. Гьоте добре съчинявал на гърба на спящата си възлюблена, която използвал вместо бюро. А лорд Байрон смятал кревата за крепост, в която поетът може «да преживе обсадата на пошлото ежедневие».
