От малки мечтаем да сме по – самостоятелни. Да не ни поставят вечерен час, да не ни се слагат рамки в границите на определен бюджет (било то дневни седмични и прочие джобни), да не ни се карат заради ниските ни оценки в училище или че сме се облекли с блузка над пъпа посред зима. Но какви са плюсовете и има ли минуси самостоятелността? Искаме ли да минат тежките тинейджърски години или пък точно обратното. Копнеем да се завърнем в детския свят на мечти и малко внесен от другаде ред?
Големият плюс:
Е, вече няма кой да ни се кара, да ни определя някакви неразбираеми за момента правила и норми на поведение. Вече можем да ходим където си поискаме, да консумираме каквото си поискаме (не че и преди не го правехме, но все скришно се притеснявахме да не ни хванат родителите ни кирка – пияни), палим си цигарата като нормален човек, без да крием кутията в шкафчето и под дрехите.
Да, поемаме повече отговорности. Избираме кога да си хапнем и кога да си поспим до по – късно без родителите ни да ни карат да изпълняваме някакви досадни домашни задължения. Двойката по математика е вече отминала дълбоко пазена тайна, а фалшивите медицински бележки са или по гробищата за смет, или преработени в кутии за мляко, или пък сувенири из пазените в кашони ученически спомени.
Не даваме обяснения защо сме закъснели с половин час, къде сме ходили и дали сме консумирали някакъв алкохол или опият. Реплики от сорта на: “Наказан/а си за една седмица” , “Вече никакви кафета, от училище – в къщи” или “Дай си GSM – а, писна ми от сметките ти! Край на телефонните разговори!” са в миналото. Супер! Ти си свободен/на да избираш какво да правиш, къде и с кой… Мечтата на всеки себеуважаващ се тинейджър – бунтар.
Страшният минус:
Не ти ли беше добре като мама ти готвеше, като вашите плащаха телефон, ток, парно, вода, Интернет?! Като ти купуваха дрешки или ти даваха пари да обикаляш с приятели по дискотеки, кина, кафенета и прочие?! Е, това сладко време отлетя неусетно и недооценено. От непоносимия родителски контрол ти се озоваваш във финансов такъв. Малко са хората в днешно време, които категорично биха казали, че имат сума ти пари за пилеене. Пък и те никога не стигат. Ако имаш пет лева в джоба, ще искаш десет.
Така е с всичко. Страшното е, че го осъзнаваме в истинския му смисъл чак когато започнем да изкарваме собствени доходи. И тогава се изправяме пред дилемата: оная блузка от витрината на магазина, хранителни продукти за вечеря, излизане с приятели на дискотека, ходене на кино с гаджето. Кое да е? Отделен е въпросът, че с правата идват и задълженията. Почнеш ли работа няма да чуваш караниците от майка ти: “Защо закъсняваш?!”, но закъснееш ли за работа – караница няма да мине.
Най – лошото е да те уволнят, с което моменталически и блузката, и вечерята, и дискотеката си заминават на кино, но не там, където искаше да отидеш с гаджето, защото средства за това точно в момента нямаш. Ами изборите, които правиш? Всеки избор носи своите последствия. Преди имаше кой да те наставлява малко или много, да ти показва и да те насочва към правилния път, но сега поемеш ли по грешен такъв, ти ще си бъдеш виновен/на за това, че си сбъркал/а и ти ще поемеш отговорността за деянията си.
Сега иска ли ти се да пораснеш? Да бъдеш отговорен/на, самостоятелен/а, достатъчно голям/а за всичко?! По – добре почакай. Както са казали старите хора: Всичко с времето си. Трябва да се наслаждаваме на всеки миг и макар и да се стремим да сме с по един (дори и мислен) ход напред, не бива да забравяме в какво време сме, кои сме и какво се очаква от нас в момента. А когато спазваш нечии правила (защото такива винаги има ,само дето ги пунктират различни хора или институции), ще останеш приятно изненадан/а от това, че живееш сега, така и на мига и не би ти се искало да замениш цялото това преживяване за нищо на света.
