Изградените в големите градове пречиствателни станции са цели предприятия, огромни комплекси с различни съоръжения, които имат за цел да пречистват и обеззаразяват водите. Едни са предназначени за обратните води, които са пълни с бактерии, зарази, вредни химикали и какво ли не още, а други са за питейната вода, която тече от чешмите.
Проблемът с обратните води става все по-труден за решаване с всяка следваща година. Въпросът, за връщане в природата на вода, която е безопасна за хората, животните и растенията е актуален винаги.
Тъй като замърсителите, които попадат във водата са много разнообразни, тя подлежи на пречистване по различни методи. Според нас, основно, това са физически, биологически и химически способи, всеки от които има своето предназначение. Ако отпадните води от човешката дейност не се пречистват, то последствията ще бъдат пагубни.
Това е доказвано нееднократно в историята, когато милиони хора са измирали от епидемии, причинени от замърсявания. В днешно време мащабни епидемии като чума и холера не се случват, благодарение на функционирането на пречиствателни станции, а също и заради ваксините и напредъка на медицината. Това обаче не е причина да се спре с премахването на причините, които могат да доведат до масова смърт на хора и животни.
С изграждане на пречиствателни станции в градовете са се занимавали още от древността, като с годините съоръженията са се усъвършенствали все повече, за да достигнат до сегашния си вид. В днешно време всяка вила в планината може да има автономно пречистващо съоръжение, което да обеззаразява ползваните в домакинството води.
Да се пускат в природата отходни води дори само от едно домакинство е престъпление, което макар и неразкрито, води до наказание на виновните – първото, което им се случва е непоносима миризма около и вътре в къщата. Второто вече може да са санкции от контролни органи, които превишават значително разходите за изграждане на локални пречиствателни станции, според нас.
Мръсната вода няма къде да се скрие. Тя попада в почвата наоколо, прониква в подпочвените води и замърсява водоемите, като нарушава екосистеми, които може да са отдалечени на километри от обекта. Някои хора ще кажат, как навремето в селата е нямало канализация, всички са имали по една дупка, изкопана за тоалетна на двора, а водата от чешмите просто се е стичала в местната река или в някое дере.
Това е така, но тогава животът е бил съвсем друг и селищата са можели да съществуват и без пречиствателни станции. Сега е различно, във всяка къща има пералня, съдомиялна, баня – все неща, непознати преди век. Освен това, някога са ползвали домашен сапун, хума, оцет, сода и други подобни средства за пране и миене. Сега битовата химия е навсякъде, а попадането и в природата чрез непречистени води вреди на всички живи организми.
