От векове и се носи прозвището – растение на дълголетието.
Родината на лечебната салвия е Средиземноморието, но през средните векове са започнали да я отглеждат в Северна Европа. Била е любимо растение в градините на манастирските земи по време на Ренесанса. По – късно вече е пренесена в градските градини, като е включвана в лекарствените растения, както и в кулинарните подправки.
Полезните свойства на салвията
В листата на салвията се съдържат от 0 , 3 до 3 % етерично масло. В листата също са открити флавоноиди, алкалоиди, дъбилни вещества, олеанова, урсолова и хлорогенова киселини, витамин Р, питонциди, парадифенол, никотинова киселина и други. Листата на салвията имат силно дезинфектиращо и противовъзпалително действие върху организма. Известна е със свойството си да спира потенето и често се използва от жени в климактериума, които получават горещи вълни.
Използва се от кърмачките, които искат да отбият бебетата си – за намаляване на лактацията. Под формата на настойка се използва за изплакване на гърлото и джабурене, при стоматит, катар на горните дихателни пътища, ангина, туберколоза и гинекологични заболявания. Младите листа на растението се използват за налагане върху външни тумори. С растението могат да се правят инхалации, да се използва настойка от листата, при заболявания на стомашно – чревния тракт и други.
Салвията не бива да се приема в големи дози и дълго време. Възможно е да се натровите или да получите раздразнение.
Във вещерството се използва за прикъдяване на дома, като се твърди, че гони злите сили.
Съхранявайте сушената салвията в затворен стъклен съд на сухо и тъмно място. В кулинарията се използва при приготвянето на зеленчуци, ястия с гъби и за различни маринати. Комбинира се отлични с лук, чесън и зелена чушка. Подправка за печено месо и риба.