След като вече ви запознахме с витамин B1, известен повече като тиамин, е време да преминем и към рибофлавина (B2) и ниацина (B3). Какво представляват, откъде можем да си ги набавим и с какво ще са полезни за тялото ни?
Рибофлавин (Витамин B2)
Някога задавали сте си въпроса защо вече не може да се види прясно мляко в прозрачни стъклени бутилки? Една от основните причини за това е откритието, което учените направиха за рибофлавина. В нашата диета млякото е един от най-богатите източници на този витамин. Той обаче много чувствителен към светлина. Излагането на млякото на пряка светлина ще доведе до почти пълно унищожаване на рибофлавина в него. Друг негов източник са месото, аспержите, броколите, гъбите, много зеленолистните зеленчуци и пълнозърнестите храни.
Тялото ни се нуждае от рибофлавин за да синтезира АТП (Adenosine-5′-triphosphate)от въглехидратите, мазнините и протеините. Активната коензимна форма на рибофлавина функционира като преносител на електрони в цикъла на лимонената киселина и електронно-транспортната верига. Също така рибофлавинът спомага за конвертирането на голям брой витамини като ниацина, витамин B 6, витамин K и др. в техните активни форми.
Недостатъчният прием на робофлавин води до състояние наречено арибофлавиноза, което обикновено е съпроводено с дефицит на други витамини от група B. Без рибофлавин тъканите в тялото не могат да се възстановяват, тъй като новите клетки не могат да заменят повредените стари клетки. Клетките, които растат бързо (като тези на кожата, на очите и устните) са най-силно засегнати от това състояние. Симптомите включват възпаление на очите, устните, устната кухина, езика, повишена чувствителност към светлина, сълзене, лющеща се кожа и др. Не са наблюдавани странични ефекти от предозиране с рибофлавин.
Ниацин (Витамин B3)
В началото на 20-ти век ниациновият дефицит, наречен пелагра, се разпространява като епидемия. Това заболяване се разпространява, защото основната диета на бедните хора по онова време се състои главно от царевица, меласа, осолено свинско и мас, които са много беден източник на ниацин. Симптомите на пелаграта са познати като трите Д-та: дерматит, диария и деменция, които ако не се третират настъпва смърт.
Епидемията се развива до края на Втората световна война, когато икономиките на западните страни започват да се развиват отново. Това от своя страни води до взимането на сериозни държавни мерки по отношение на добавянето на много витамини и минерали във всекидневното меню на хората. Днес пелаграта практически не съществува в развитите страни, но остава широко разпространена в Африка, Китай, Индия и др. бедни страни.
Ниациновите коензими са преносители на електрони, които са нужни на енергийния метаболизъм и химическите реакции, които отговарят за синтезирането на мастните киселини и холестерола. Има две форми ниацин: никотинова киселина и никотинамид. И двете могат да активират ниациновите коензими. Нуждите на метаболизма от ниацин са свързани с много процеси, поради това ниационият дефицит води до големите щети върху цялото тяло.
Ниацинът се намира главно в месото и рибата, но също така и в бобовите култури, гъбите, пълнозърнестите храни, аспержите, фъстъците и др. Този витамин може да се синтезира в тялото от есенциалната аминокиселина триптофан. За това в диетите ниски на ниацин, но богати на аминокиселини не се наблюдава симптомите на пелагра.
Една от основните причини да се появи пелаграта през 20. век е консумирането на царевицата като основен източник на калории. В нея ниацинът е свързан с други молекули, поради което се абсорбира много по-трудно от тялото, в допълнение към това царевицата е бедна на триптофан. Странното е, че въпреки царевично базираната диета в Мексико, не се наблюдава разпространението на пелагра. Това се дължи на факта, че мексиканците традиционно консумират достатъчно бобови култури, които са добър източник на ниацин. От друга страна, при приготвянето на тортила царевицата се тренира с лимонена вода, което прави ниацинът по-лесно усвоим.
Дози от 50 или повече милиграма на ден от никотинамидиновата форма на ниациана се използва в медицината като медикамент за понижаване на холестерола. Тези количества могат да бъдат употребявани само под лекарско наблюдение. Високите дози могат да се окажат токсични. Симптомите на предозиране могат да бъдат зачервяване на ръцете и стъпалата, кожни обриви, световъртеж, повръщане, диария, висока кръвна захар, чернодробни проблеми и замъглено зрение. Поради това е прието дозата за възрастни да е около 35 мг. на ден.
