Диагностиката и тестовете за откриване на безплодие при жените включват: тестове за овулация, хормонали изследвания, хистеросалпингография и лапароскопия, за да се проверят маточните тръби и останалите репродуктивни органи и проблемите, придружаващи инфертилитета.
Преди да се направят тестовете при жената, трябва да се изследва и нейният партньор: анализ на спермата (спермограма) – брой на подвижните сперматозоиди, главичните и шийни дефекти, подвижност на сперматозоидите и други. Средно около 50% от причините за безплодие на двойката може да се дължат именно на проблеми при мъжа. Независимо от това дали ще се открият проблеми при него, задължително е да се изследва и жената, особено ако не е забременяла при едногодишни опити.
Повечето тестове и изследвания могат да бъдат извършени в рамките на един месец и веднага след това пациентката ще бъде готова да започне лечението си. Повечето тестове за безплодие се провеждат по време на менструалния цикъл – броят на дните между двете менструации.
28 дневен цикъл, обикновено се счита за нормална продължителност на месечния цикъл (МЦ), но въпреки това много от жените имат продължителност на МЦ между 25 и 31 дни. Първият ден на менструалното кървене се счита за първия ден на цикъла.
Ден на цикъла номер 3 (трети ден на цикъла)
В началото на цикъла, около третият ден (третия ден от настъпването на менструацията), се взима кръв, за да се проверят нивата и стойностите на базовите хормони: FSH, LH и пролактин са хормоните, които регулират репродуктивната функция и се произвеждат от хипофизната жлеза в мозъка.
Естрадиол (Е2) и прогестерон са хормони, произвеждани от яйчниците в отговор на хипофизните хормони. Нивата на FSH и Е2 са склонни да се колебаят/ да варират между нормалните граници, в различните цикли при възрастните жени.
Прогестеронът се изследва около 22 ден на месечния цикъл (от началото на менструацията).
Тестостерон – изследването на тестостерона е задължително, защото може да се открият високи нива на хормона, които да сигнализират за синдром на поликистозните яйчници (СПКЯ).
Ако всички тези хормони са в референтните си граници и в нивата, които са идеални за забременяване, а все още не е настъпила бременност, лекарят ще изиска и ще назначи други изследвания (други хормонални изследвания и по-нататъшни тестове).
Ултразвук
Ултразвуково изследване (транс-коремно или транс-вагинално) се препоръчва, за да се определи:
– Размерът и разположението на яйчниците
– Дали имате кисти в яйчниците или миома на матката
– Проверка за налягането на каквито и да е било кисти на яйчниците
– Определяне броя на видимите фоликули (5 мм или по-големи) в яйчниците
– Ако сте на възраст над 37 години – броят на анталните фоликули може да посочи как вие ще реагирате на стимулация
– Проучване на матката
– Процедури, документиращи състоянието на маточната кухина
– Сонохистерография (SHG) се препоръчва ако ултразвукът показва наличие на миома или полипи вътре в матката. SHG е ултразвукова процедура, която включва инжектиране на физиологичен разтвор, за да се разтегне маточната кухина така, че да се визуализира по-добре наличието на полип (мека тъкан, която се развива от лигавицата на матката) или субмукозна фиброма (миома с компонент, който изпъква/ се издува в кухината и може да навреди на ембрионалното имплантиране).
Хирургията е препоръчителна преди да се пристъпи към лечение на безплодие
Хистероскопия се препоръчва ако маточния полип, миомата или съединителната тъкан се намират в маточната кухина. Това е проста процедура и се извършва в болница, под обща анестезия. Хистероскопът – тънък телескоп със светлинни оптични лещи, прикрепени към микрокамера, се въвежда през шийката на матката, за да се визуализира вътрешността й. Хистероскопът има канал, през който хирургът може да прокара инструментите си за отстраняване на полипите, фибромата и други.
Други тестове може да включат и лапароскопия.
