По неизвестни причини в повечето западноевропейски езици за думата „бут“ или „шунка“ могат да се намерят едни и същи названия. Предвид този факт, обяснимо е и защо в някои книги с рецепти свинската пържола е наричана „пармска шунка“. Това може да се сравни аналогично на нашенското названия „еленски бут“.
Какви са най-често срещаните специалитети на приготвено свинско месо, разберете сега:
Бекон – беконът се добива от определена порода прасета, наречени „беконни свине“. В коремо-гръдната част се редуват тънки слоеве сланина и мускулна маса от месо. Тази част се отделя като кожа и се запазва, осолява се, формова се с преса и се вари. Така се получава класическият бекон.
Обезкостяване на свинска плешка – тя се състои от две кости – плоска лопата и дълга раменна става. Двете кости се изваждат заедно, а месото се разстила, подправя и прегъва на руло, след, което се завързва с връв и се пече цяло.
Скара или барбекю – скарата, както много знаят представлява решетка, поставена върху огъня. Дървените въглища са предпочитани за целта и се смята, че на тях приготвена свинската пържола става най-вкусна. Други източници на топлина за приготвяне на свинското месо са газили електрически реотан. Печенето на скара става на твърде висока температура и затова е подходяща за по-малки парчета месо. Шишчета, тънки пържоли са идеали за скара. По-големите парчета месо могат да се овъглят и да останат сурови отвътре.
Барбекюто е специално и напълно различен уред. Основната разлика от скарата е, че при него има голям объл похлупак. Капакът задържа топлина и я връща обратно към храната, а това позволява едновременно печене отгоре и отдолу. Друга съществена разлика за приготвяне на месо на барбекю е, че такова се обработва не директно върху топлината, а настрани от нея. За целта въглищата се струпват в единия край и месото се слага, отстрани на тях. Това позволява печенето да става по-дълго, а понякога отнема дори часове. Барбекюто е подходящо за печене на големи парчета месо, дебели пържоли, свински бут, ребра и т.н.
