Това е кратка статия и съдържа един безценен съвет. По-лесно ще го преглътнете, като го прочетете тук, отколкото ако някой лично ви го каже. Днешната тема за размисъл е „Имате ли лош дъх?”. Отговорът е, че всеки го има и с прилагателното „лош” сме скрили анаеробни микроорганизми, които излъчват миризливи серни съединения. Ако вече сте се смръщили, както аз, дори докато пиша тези думи, представете си какво им е на хората, които разговарят лице в лице с вас. Сега ще кажете: ‘Аз нямам лош дъх’. Определено сме се заблудили! Факт е, че ние сме свикнали със собствените ни миризми и не ги усещаме, но околните са на друго мнение.
Може и да не ви пука какво мислят другите за вас. Но не се сърдете, ако същите тези хора ви отбягват. Най-големият проблем на нашето време е липсата на ефективна комуникация. Изгубили сме всякакво желание и умение за общуване. Не се съобразяваме с елементарни норми и го казвам уверено, защото се срещам с много хора и посещавам офисите им. Извинете ме, но смърди на чесън, цигари и френски парфюм!
Живеем в пазарна икономика, където не само фирмите се конкурират, но и хората. Ако вие нямате нужните знания, ценностна система и гъвкавост, то трудно ще си извоювате място в първите редици.
Много са примерите за това колко занемарени са българите, но стига сме се оправдавали с абсурдното ни балканско потекло. Решението е поемане на лична отговорност. Сещам се за примера, че когато обвиняваме и сочим някого с пръст, показалеца ни е навън, а трите сгънати пръста са към нас.
Трудно можем да си представим, че причината за всяко зло в живота ни е в нас и никой друг не ни е виновен. Джим Рон е казал: ‘Ако нещо не ви харесва, преместете се. Вие не сте дървета’.
Имаме възможност да променяме обстоятелствата. Когато сме изправени пред проблем, необходимо е само да си зададем няколко въпроса и решението ще се намери.
