Норвежците вярват, че на тази площадка с почти квадратна форма в стари времена са принасяни жертви, за да бъдат умилостивени жестоките северни богове, и са наказвани престъпници. Пътят към най-високата част на скалата е дълъг и изключително труден – камениста тясна пътека блуждае сред боровете и нерядко може да ви отклони непредвидено и опасно към някое от многобройните планински блата.
Малко преди върха идва най-трудното – участъкът с обли мокри и хлъзгави камъни, между които тихо шумолят планински ручейчета. Сред покритите с лишеи и мъх камъни изведнъж се появява плато с неголеми езера, в които се къпят облаци. И сякаш като последно изпитание за най-смелите в самия си край пътят става толкова тесен, че почти се движи по ръба на скалата – само за хора с железни нерви.
След изпитанието обаче идва наградата – удоволствието и опиянението от неземно красивата гледка, която се открива само пред очите на смелчаците. Там, горе, облаците са толкова ниско, че може да докоснеш с ръка. На тясната квадратна платформа с размери 25 на 25 метра няма нито предпазни ограждения, нито означения за безопасност. Скалата, която е надвиснала над фиорда, сякаш ви приканва да се приближите до края й и да се полюбувате на спиращата дъха гледка, която се разкрива от висините. И повечето го правят.