Гранулоцити
Своето название са получили от миниатюрните телца (гранули), съдържащи се в цитоплазмата им и които са видими под микроскоп. В зависимост от техния афинитет към дадени химични багрила се делят на неутрофилни, еозинофилни и базофилни гранулоцити. При неутрофилните клетки в зависимост от формата на ядрото се различават пръчкоядрени и сегмeнтоядрени. Неутрофилите с пръчковидно ядро са в стадий, предшестващ развитието на сегментираното ядро. При последващо съзряване клетъчното ядро се поделя чрез прищипване на свързани сегменти, от тук идва и името им сегментоядрени.
Основната задача на гранулоцитите се състои в отбраната срещу бактерии, гъбички и вируси. Те играят важна роля и при алергичните реакции. Неутрофилните и езинофилните гранулоцити са фагоцити, т.е. клетки, които са способни да поглъщат и разрушават чужди частици. Също така са способни да поемат и разграждат проникнали в организма вещества, които са причинители на болести и телесни отпадни продукти. Тези процеси се наричат фагоцитоза.
Кои са причините са намножаване на гранулоцитите?
Броят на гранулоцитите се повишава предимно при остри инфекциозни заболявания с различни причинители, остри смущения в обмяната на веществата, увреждания на тъканите, ракови заболявания, предимно левкемии. Еозинофилните гранулоцити често увеличават броя си при инфекции от паразити или при алергични реакции. Особено много базофилни гранулоцити се наблюдават при захарен диабет, хипофункция на щитовидната жлеза или при така наречената хронична миелоидна левкемия (ХМЛ).
Какво намаля броя на гранулоцитите?
До намаляване броя на гранулоцитите се стига обикновено в началото на причинени от вируси инфекциозни заболявания, при увреждане на костния мозък в следствие на химикали или облъчване, при тежко физическо натоварване и при прием на определени медикаменти.
Моноцити
Това са най-големите клетки в кръвта. Става въпрос за типични фагоцити. Те могат да „храносмилат” бактерии и други причинители на болести и да отделят сигнални вещества, които отключват активни центрове в имунната система.
Кога се увеличава броя на моноцитите?
Ясно изразеното увеличаване на броя моноцити е следствие от инфекциозното заболяване мононуклеоза, по-рядко е индикатор за други инфекции или една определена форма на левкемия.
Лимфоцити
Образуват се в органите на лимфната система, преди всичко в далака и лимфните възли. В зависимост от произхода и местонахождението си се разделят на две групи:
1 група – Т-лимфоцити, които осъществяват защитна реакция, т.е. чрез сигнални вещества предават съобщение на фагоцитите, Б-лимфоцитите и други клетки, участващи в имунната защита и ги активират. В зажисимост от функцията си се делят на: Т-помощници, Т-убийци или Т-супресорни клетки. Всички видове изпълняват специализирани задачи при имуннобиологичните реакции.
2 група – Б-лимфоцити.
Нормалните стойности на диференциалната кръвна картина са:
- Неутрофилни гранулоцити (сегментоядрени, Sg) – 30-80 %
- Неутрофилни гранулоцити (пръчкоядрени, St) – 0-5 %
- Еозинофили (Ео) – 0-6 %
- Базофили (Ва) – 0-2 %
- Моноцити (Мо) – 1-12 %
- Лимфоцити (Ly) – 15-20 %
Ето и някои съветa за добра кръвна картина:
– Редовно физическо движение. Препоръчителни са тренировки за издържливост.
– Здравословно и балансирано хранене с разнообразно меню – предимно плодове, зеленчуци и салати, а месото пък е много добър източник на желязо.
– Необходимо е да се приемат течности, като най-малкото количество за дневен прием е 1.5 литра.
– Като допълнение към желязото трябва да се приема и много витамин С, тъй като той стимулира на всмукването на желязото в червата.
– Варенето, пърженето и печенето намаляват съдържанието на желязо в хранителните продукти. Поради това не се препоръчва продължителната топлинна обработка на храната.
– Трябва да се внимава с употребата на медикаменти срещу стомашни киселини и стимулиране на храносмилането. Те могат да редуцират количеството на наличното в организма желязо.