Някои енциклопедии твърдят, че европейският диван води началото си от обикновената дървена пейка. Независимо от това думата “диван” е явно от персийски произход, обаче “софа ” – от турски. Първите истински меки кресла и дивани, напълнени с вълна, се появили към средата на пищния XVII век, когато суровото Средновековие било забравено. Кушетката е един от най-старите видове дивани. Това е дълга, тапицирана с плат или кожа седалка с регулируем наклон на възглавието. Когато погледнете дивана веднага ви става ясно, че той е получен от стола.
Родството издават изящните, тънки крака. До средата на XVIII век диваните били разпространени и в Европа и европейските колонии. А класическото френско канапе съвършено не прилича на кушетката, макар че също е родствено на стола. На изящните, обикновено дърворезбовани крака се крепи също такава дърворезбована рамка. Канапето има дълги, по цялата дължина облегалка и седалка. Формата му навежда на мисълта, че няколко гърба на стола са съединени заедно. На канапето е прието да се седи, а на кушетката обикновено непринудено полулежали светските красавици.
Софата е нисък, малък, изключително благоприятстващ блаженство диван, който е дошъл при нас от мюсюлманския Изток. Софата е покрита с ярка тапицерия от плат или кожа. На дивана се разполагат солидни мебелни възглавници. Първоначално те били с пълнеж от вълна или от конски косми, но след това се появили стоманените пружини. И ето вече повече от век и половина човечеството, блаженствайки в минути на отдих, се обляга на такива възглавници.
Отначало външно сдържаният Запад предпочита да седи на софата, а не да лежи. Ето защо очите ни днес се радват на разнообразните видове мека мебел, оборудвани с облегалки като на креслата, отделени със своего рода мека масичка. Но постепенно идеята да се лежи на дивана печели. Откакто европейците започнали да лежат и дори спят на диваните, те се трансформирали до неузнаваемост. Разбира се, в холовете се запазили класическите салонни дивани . Към тях дори добавили шикозни стилизации, подобни на диваните “Версаче” в духа на, да речем, на Луи XVI, с цялата му блестяща парадна атрибутика.
Свой принос внесли и привържениците на нови материали, създаващи изящни конструкции от хромирани тръби и черни или цветни кожени възглавници, от шперплат и дори надуваеми модули. Салонният диван има все пак за цел да радва очите и да вдъхва респект обаче, както и офисният му събрат, декориращ интериора на заседателните зали и кътовете за почивка.Но затова в голям брой се размножили изцяло нови разновидности дивани, основната задача на които е да осигурява удобно спално място,при това не само за случайни гости за една нощ, но и за собственика на къщата. Какво да се прави, разходите за урбанизация не позволяват на мнозина да разположат в апартамента си няколко спални, затова холът през нощта се превръща в спалня.
В същото време да се комбинират диванът и леглото не е лесно. Леглото има широко ложе,на което е удобно да се лежи не само сам, но и заедно с някой друг. А на дивана за да се седи удобно, облегнат назад, такава ширина не е необходима. Освен това, широкото ложе заема достатъчно много място.Поради това вече в началото на ХХ век се появяват разтегателните дивани. Техните разновидности в действителност и определят голяма част от съвременния пазар на дивани.
