„Кeеp calm and love the doctor“… Казано е веднъж… и е имало защо да добие такава популярност сред „белите профили“ по виртуалните стени. Е, не е като категоричното да е „1. 80 см., с руса коса и сини очи“… например; или „да кара еди каква си кола“; „да не е бил женен“… всички сме чували какви ли не желания относно бъдещия обект. (Но, ако питаме сърцето и се базираме на опита си, колко пъти е имало разминаване, ние си знаем. И в това няма нищо странно или пък лошо. Понякога най-доброто за нас е различно от първоначалните ни представи, а и вкусът на човек е изменчив с времето).
Не е глупаво да имаш предпочитания, базирани на „Аз искам точно това, защото…“, глупаво е да не знаеш какво искаш, подплатен с „ами, каквото дойде, важното е да не съм сам/а“. (Първото, което се сещам в графата категорични и различни за масата предпочитания, е желаното някога (и пренесено в реалността) от медицинския психолог и сексолог Наталия Кобилкина- половинката до нея да не пуши, да не пие и да не консумира месо. И макар в началото избраникът на сърцето й да е бил пълна противоположност на изброеното, със силата на вярата и мисълта (всички сме чували как за Вселената няма малки или големи желания) нещата добиват желания от нея облик. В момента съпругът й не пие, не пуши и е суровоядец. )
Като обърнем поглед към себе си, някъде надълбоко ние вече сме изградили бъдещата си половинка… било то визуално, било то като личностни качества или сходни интереси. Ние сме я „подбрали“ и съхранили. Много момиченца искат физически силни мъже до себе си и това е единственото, което биха казали, че търсят. Порастналите, обаче ще подплътят картинката с интелект и чувство за хумор. За тях просто физиката няма да е достатъчна. Други ще кажат: „Не ме интересува каква е обвивката, искам човекът до мен да е….“ и ще изброят десетки (ако не и стотици) мечтани качества.
Трети ще подбират по джоб и кола… и да, всички са прави за себе си. Едните търсят ефектът на визията, който да ги представя/ допълва; другите обичат чадъра на авторитета и властта; следващи търсят определени черти, с които биха се сработили отлично; поредни се опират на силата на финикийските знаци… И всеки е щастлив със своето. Няма грешни избори, а такива, които и да не са път към щастие, са път към ценни уроци.
Защо лекар за съпруг, обаче?!
1. Лекар не е просто професия. Лекар е призвание. Носи в себе си отдаденост, упорство и вяра, което само по себе си поставя едно добро начало като отговор на въпроса „Защо?“.
2. И ако в България всеки може да запише да учи, не всеки може да запише, да завърши и да се утвърди в медицината. Не е пресилено, че студентите по медицина са коренно различни от масите (не категоризираме, а обобщаваме). На каква мисъл навежда всичко това?! Нека сами си отговорим за основи на каква характеристика става дума.
3. Без мотивация, здраво и системно учене бяла престилка (освен в месарница) не се слага. (А кой не иска мотивиран и упорит човек до себе си?!)
4. Медицината е уважавана от векове насам и да си лекар е повече от професия. Лекар е ТИТЛА!
5. Да имаш съпруг за лекар, гаранция за сигурност и КАЧЕСТВО!
6. Ерудираност, възпитание, изграден облик… даденост на белите-зелени престилки.
7. Лекарите са повече от средно интелигентни, живеят над средното ниво и са уважавани над много други професии. (Доктор пред името, макар и пред това на съпруга има голяма тежест.)
8. Те са внимателни, умеят да не пренасят проблемите вкъщи, запазват спокойствие и умеят да придават такова и на останалите.
9. Къде на шега, къде на истина е и 9-тото „защо“- постоянен медицински контрол и най-добрата грижа вкъщи! (вече не е нужно да се ровиш в интернет, за да попиташ чичко гугъл защо менструацията ти е оскъдна или какво, Господи, е ешерихиа коли, примерно… Не е нужно да се чудиш „Късно ли е да звънна на личния лекар, не е ли…“, а ако е стоматолог… какво му мислиш… хубава усмивка, здрави зъби, никакви черва, кървища, спрели сърца… чист кабинет, чисти ръце. :))
10. И не на последно място лекар означава определен и при това добър статут.
Бел. авт. И ако твоят партньор не е лекар, никога не е късно да го облечеш в бяла престилка и да си представиш, че е. А, ако и това не помага- Джордж Клуни в ролята си на доктор от „Спешно отделение“ на коркова дъска, визуализиращо табло, което по законите от „Тайната“ ще удари силното рамо. „Запази спокойствие, докторът идва!“… желанието е единственото бързо 112. Шегата на страна- всеки има право на предпочитания, но нека не забравяме, че главата просто създава образа на „искам, защото“, докато сърцето ИЗБИРА и БЕЗ „защото“…
