Ремонти

Клинкерни плочи

Клинкерни плочиВсеки мечтае за съвършения материал, който стоически издържа на студове, жеги и резки температурни промени, не се нуждае от специална поддръжка и обновление и най-вече – съхранява първоначалния си вид за 50,100 и повече години.

Най-удивителното е, че този материал съществува вече около два века и се нарича клинкер.

На практика клинкерът е разновидност на керамиката с невероятно широк диапазон на приложение. От този материал се произвеждат подови и фасадни плочки, стъпала на стълби, облицовъчни тухлички, настилки за басейни и градински пътеки. Клинкерът се прави от високопластична шистозна глина, която практически не съдържа примеси, в частност варовик и соли.

Благодарение на шистите, суровата глина е мека, като пластелин, но готовото изделие е изключително здраво. Клинкерът се произвежда по метода на екструзията. Влажната глинена маса се прекарва под налягане през отверстието на екструдера, при което й се придава определена форма.

След това се разрязва и суши. При следващата стъпка заготовката се подлага на високотемпературна обработка в тунелни пещи. В тях при температура от 1200 градуса глинената маса се спича, става ситнопореста и придобива характерния
нееднороден цвят.

В резултат на тази обработка се получава натурален, екологически чист материал, притежаващ невероятни свойства: ниска водопоглъщаемост (0,05-6% в зависимост от продукта), висока мразоустойчивост (над 300 цикъла), голяма здравина и износоустойчивост, устойчивост към химикали. В интериорите клинкерът се използва по-рядко, най-вече поради факта, че цената му е по-висока от конкурентните материали, като гранитогрес и теракот.

Приложението му се ограничава до облицовка на стъпалата на стълби, камини, облицовка на комини, подове на зимни градини и балкони. Клинкерните плочи днес се произвеждат с най-разнообразни формати: 150/150, 240/115, 240/240, 300 /300, 330/330 мм. Дебелината им се движи в границите от 7 до 25 мм.

Колекциите от плочки се допълват от декоративни бордюри, мозаечни елементи. Пластифициращите съставки на клинкера позволяват да се получават детайли със сложна форма, с различен релеф, цели стъпала и первази със заоблени краища.
Цветовата гама на материала също е богата: от светло бежово до червено, тъмно и почти черно.

Такова разнообразие естествените цветове достигат, ако се действа по класическата рецепта. При нея се смесва глина с различни оттенъци, след което се изпича по специални технологии. Някои производители разширяват палитрата добавяйки в глинената маса сини или зелени пигменти. Така се получават изделия равномерно оцветени по цялата дебелина.

Тази намеса не влияе на качеството на материала, но при продължителна експлоатация той се обезцветява постепенно. В същото време глината без подобни добавки не се бои от светлината и съхранява ярките цветове по време на целия си живот. Друг метод за получаване на цветен клинкер е глазирането.

Преди печене заготовката се покрива с глазура, която се съединява с керамичната основа по време на температурната обработка. Глазираните плочи външно са по-декоративни, но повърхността им става хлъзгава. Затова се използват предимно за вътрешни облицовки.

Историята на клинкера започва в Холандия. В началото на XIX век, липсата на естествените каменни материали в достатъчни количества и съответно високата им цена, накарали строителите да търсят алтернативни решения. Така била открита и наложена технологията за изпичане на натуралната глина до пълното й спичане. Така се появил клинкерът, който се явил, като уникално строително решение в продължение на много години.

Източник: bgplast1.bg