Какво е изкушението? Добро или лошо? Когато му се поддадем, дали е проява на слабост или възможност да се разнообразим?

Пиша от позицията на човек, който твърди, че има предприемачески дух. От три години работя само на процент от реализирани продажби, без твърда заплата. Това е голямо изпитание и най-вече лична борба.

Най-трудно е в началото, когато останеш без сигурността на работната заплата. Всичко започва да зависи от собствената ти изобретателност, лична организация и мотивация. Сам търсиш клиентите си, нищо не ти идва наготово и често се чувстваш като участник в „Survivor”.

Всичко става по-лесно, когато придобиеш опит. Но приходите не са постоянна величина и винаги след голям успех следва и разтърсващ провал.

Как познавам, че съм паднала духом?

Когато отворя jobs-a. Сигурната работа ми прилича на лятна почивка. Това не означава, че не трябва да работиш. Но е много по-лесно, когато знаеш, че имаш 80 % шанс да си получиш заплатата (шефа ти може да е на друго мнение). 🙂

Толкова съм свикнала с НЕСИГУРНОСТТА, че вече я приемам за нормална. Но има нещо по-ценно, заради което днес отказах предложение за работа.

Личното време!

Не мога да си представя, че трябва от 8:00 до 17:00 да работя за някой друг и да изпълнявам неговите заповеди. Бях готова да се жертвам, но цената, която трябваше да платя, ми се видя прекалено висока!

Когато си млад, нямаш деца или кредити, имаш желание да развиваш предприемаческия си дух, работата „на заплата” може да се окаже скрит капан!

Изкушения много! Заслужава ли си да устоим?