Спалнята. Може би е най-удобната и уютна стая в къщата. В интериора й особено се проявява индивидуалността на собственика, търсенето на максимален комфорт и спокойствие. Антуражът на спалня без съмнение се изгражда около леглото. И това не е случайно.
Царството на съня
Хората не могат да устоят на удоволствието от сладък сън, така че устройството на ложата за спане е станало изкуство много отдавна. Първите легла се появяват още в древен Египет. Те са били направени от необработен дървен материал и горната част им част била покрита с трева и растителни влакна.
След това древните майстори създали оригинални по форма и лесни за производство легла, представляващи тапицирана с кожа дървена рамка на къси “бичи крака”, а по-късно -“върху лъвови лапи “.
Необикновеният дизайн за времето е, че поради по-дългите предни крака ложето се разполагало върху наклонената повърхност от главата към краката. Ъгълът на наклона можел да бъде коригиран от собственика с помощта на богато изрисувана поставка за крака.
Меки възглавници египтяните не са използвали и предпочитали специални поставки, понякога обвити с материя.Изтънчените гърци, заели персийския обичай на хранене, в легнало положение като превърнали обикновеното легло в т. нар. клине-ложе. Това била продълговата рамка от бронз с преплетени четири или шест крака, покрита с матрак, богати покривала и възглавници.
Обаче при римляните такова ложе обикновено покрито с бронз и декорирано с животинска глава, се е използвало не само за сън или за почивка.
В древен Рим на него лежали по време на хранене, вършели важни дела и дори изнасяли от дома мъртвите. Интересното е, че не всеки римлянин бил достоен за ложето. Робите и хората с ниско социално положение спели на пода или ползвали столове.
По време на Ренесанса в Италия на леглата продължили да предоставят водещо място в къщата. Корпусът на леглата се състоял от огромно високо чекмедже, заобиколено със стъпало, което служило едновременно за сядане, така и за съхранението на дрехи. Средновековното легло с балдахин стояло в доста голяма зала на замъка и е представлявало фантастична палатка.
Сенниците от тежки и плътни материи предпазвали от погледите на многото слуги, които обкръжавали леглото на господаря си, и от баналното течение. В спалнята от XVII-XVIIIв. балдахините и и сенниците са само за украса, ценени са заради красотата на драпериите, както и заради възможността да се украсяват богато с изключителна дърворезба стълбовете, поддържащи сенниците и широките облегалки.
С течение на времето мебелите ставали все по-декоративен атрибут на интериора при тяхното производство се използвали скъпи материали. За производството на легла използвали не само ценни видове дървета, но също така и метали, започвайки с желязото и завършвайки с благородното сребро. Мебелните майстори, чиято работа се заплащала повече от работата на художниците, създавали истински шедьоври, достойни и за най-достолепните персони.
Леглото е, за да се спи
А по-практичният XX век спасил леглото от украшения от рода на сенниците. Освен това, през 20-те години на мода идват първите метални легла от желязо и месинг, подражаващи на походните сгъваеми легла . Обръщало се внимание и на декорациите – те били украси от заварени метални тънки пръчки, допълнени с декоративни елементи. Дървените легла постепенно започнали да приличат на съвременните. Легла с табли, тапицирани с декоративна тъкан, или легла с ниски широки облегалки, украсени с дърворезба, инкрустации или декорации- всички тези теми се разработват от мебелистите и днес.
Що се отнася до съвременните легла, производителите свободно комбинират различни материали и елементи от различни исторически стилове. Можете да намерите почти точни копия на известни образци на прекрасни легла от XVII-XVIII в. от фино дърво или тяхната пластмасова имитация.
Днес има толкова много легла – единични и двойни, „кралски” както и с полегати, наклонени четири стойки тип “шейна”, водни и даже… надуваеми.Случва се също така, че вместо легло използват т.нар кресло и разтегателен диван, отоманка, мека мебел, сгъваеми легла. Въпреки че експертите смятат, че в къща, където хората живеят постоянно, по-добре е да се спи на креват, направен съобразно всички съвременни изисквания.
Ново на пазара е ”водното легло” (или легло с воден матрак), въпреки че е измислено от персите още преди 3600 години. Тогава те спели върху чували с вода от кози кожи, които са били изложени на слънце през деня. Кожи, пълни с вода, се използвали за лечението на ранените, такива кревати облекчавали болката и страданието им.
Този принцип е развит едва през 1851 г., когато британският лекар Уилям Хупър е разработил и патентовал обикновен воден матрак от каучук и го използвал за лечението на различни заболявания. Съвременните водни легла се произвеждат от траен и гъвкав винил. С помощта на маркуч за пълнене чрез наливното отверстие леглото се пълни с обикновена чешмяна вода. Вътрешното пространство се запълва със слоеве синтетична вата и електрически сензори за отопление.
Освен това се продават и оригинални надуваеми легла. В тях има специални пластмасови блокчета, които се пълнят с обикновен въздух с помощта на сешоар. “Въздушните” мебели е удобно да вземете със себе си на вилата, те са леки и сравнително евтини.
Ортопедично легло
Но леглото, дори и ако е направено от злато губи стойност и привлекателност без основния елемент – матрака. За разлика от леглото съвременният матрак трябва да бъде не толкова красив колкото «ортопедичен» (тоест анатомично да подкрепя тялото по време на сън, предотвратявайки болести на гръбнака и мускулно-скелетните стави).В основата на този вид матрак е блок от две конусни пружини или блок от независими пружини, всяка от които е поставена в отделен калъф. Калъфите се съединяват с шев. Пружиненият блок се покрива със сложна комбинация от слоеве филц, конски косми, морски водорасли, кокосови влакна и други естествени и синтетични материали. Това позволява да се разпредели равномерно натоварване на тялото, без участието на съседните пружини. В някои ортопедични матраци ролята на еластичен елемент изпълняват не пружините, а каучука и латекса.
Много важна съставна част на съвременното легло е т.нар ортопедична основа, върху която се слага матрака. Сега самото легло – страничните части и облегалките – често изпълняват само декоративни функции. А натоварването се поема от специална конструкция, която се скрива зад лъскава фасада. Ортопедичната основа представлява рамка от лек и издръжлив метал на четири крака, която може удобно да се скрие зад страничните панели и табли. Рамката е обхваната от еластични и издръжливи дървени греди (обикновено от бук или бреза), които се извиват.
