Понякога отговорите за щастието ни се крият в самите нас. Само трябва да си зададем правилните въпроси…
1. Как прекарвам личното си време?
Навярно миговете на усамотеност са едни и същи навици, които не са се променили с годините – разходка с кучето в парка или грижа за саксийните растения у дома. Удобно, задоволително и сигурно. Но представи си следното: Правиш сутрешен крос на 18 и ще правиш същото и на 80. Не е ли леко подтискащо? Това ли е смисълът на живота ти? Еднообразие и рутина?
Изследвай света. Влюбвай се в него всеки път. Очаровай се. Записвай се на различни уроци и събирай впечатления от заобикалящата те среда. Само така ще се сдобиеш с незабравими изживявания.
2. Отделям ли достатъчно внимание на това, от което се нуждае тялото ми?
Прекарваш множество часове в работа, пиеш прекалено много червено вино, водиш застоял начин на живот – от леглото в колата, от колата в офиса, от офиса в ресторанта. И отново, и отново, и отново. Представи си, че тялото ти е лего, с което можеш да експериментираш постоянно. Можеш да започнеш да посещаваш класове по йога, в които да се научиш на странни пози, да тренираш усърдно и да извайваш перфектни форми или да похапваш различна храна, на която да се наслаждава небцето ти.
3. На кого съм благодарен?
Мисли за учителят, който всеки път ти казваше, че имаш страхотен стил на писане, за боса, който ти даде премия за успешно приключил проект, за родителите ти, които са те научили да бъдеш добър човек. Според психолозите всеки път, в който се сетим колко сме добри в нещо, ни осенява чувство обич към самите себе си.
4. Сравнявам ли живота си с чуждия?
Ако отделяш прекалено много време в мисли какъв е животът ти спрямо този на околните – моите деца – техните деца, моята работа – тяхната работа, моята кухня – тяхната кухня – няма как да го изживееш пълноценно.
5. Харча ли парите си за вещи, които ми носят истинско удоволствие?
Струва ли си всеки път да отделяш крупни суми за предмети, които използваш веднъж и след това забравяш? Харчи само по 10 лева месечно, но за благотворителност и ще осъзнаеш колко малко значат парите за един и какво спасение са за друг.
6. Какво виждам в огледалото, всеки път щом се погледна в него?
Ако забелязваш подпухналите очи и напълнелите бедра, просто спри! Ти избираш дали да се усмихнеш или намръщиш на образа в огледалото, а той ще ти отвърне със същото. Е, не си ли струва да получаваш одобрителен поглед и широка усмивка всяка сутрин, пред сърдит господин или нацупена дама отсреща?
7. Приемам ли околните такива, каквито са?
Не се ли умори да се опитваш да променяш хората около теб спрямо твоите представи какви трябва да бъдат? Много по-лесно е да ги приемеш точно такива, каквито са – с черното им чувство за хумор, с лошия им вкус за обличане, с навика да говорят с пълна уста. Но и с очарованието, че те са такива – различни, симпатични и харесващи те.
8. Вярвам ли в сила, по-голяма от моята?
Усещането, че има по-висша сила – Господ, Буда или Майката природа – те кара сам да не престъпваш морални норми, които иначе днес се смятат за отживелица, но все пак са се запазили хилядолетия наред. Чувството сами да си бъдем съдници всъщност ни прави по-добри към всичко заобикалящо ни.
9. Какво добро давам аз на близките си?
Може би странното ти чувство за хумор? Или пък мъдрите съвети? А може би умението ти да приготвяш най-вкусните палачинки на света, които всички обичат да похапват, когато са ти на гости? Дарявай с щастие близките си. Те го заслужават, защото те обичат. И ще ти отвърнат със същото във всеки един момент.
10. Има ли място у дома, където е удобно да правя това, което обичам?
Рисуваш, пееш, танцуваш или пък тренираш нещо? Ако има къде да го правиш в домашни условия, това е чудесно! Ако не, намери зала или друго кътче, подходящо за хобито ти.
11. Колко часа седмично прекарвам пред компютъра, телевизора или с мобилен телефон в ръка?
Ако цифрата ти звучи прекалено висока, сведи я до минимума. Пробвай да правиш неща, необичайни за теб в часовете, в които се предполага, че лежиш на дивана или си залепен за стола
12. Чувствам се по-млад или по-възрастен за годините, на които съм?
Няма значение колко рождени дни си празнувал. Запомни, че ти можеш да бъдеш само на толкова, на колкото се чувстваш физически и емоционално. И не забравяй, че годините са просто числа. Важно е как си прекарал времето си.
