Често пъти съвременната астрология се отъждествява с космическата биоритмология, а астролозите я наричат биокосморитмология.
На косморитмическата обусловеност на пси-проявленията обръща внимание професор Г.К. Гуртов, анализирайки резултата от експерименти, изпълнени съвместно с А. Г. Пархомов, за въздействие на екстрасенс върху живи и неживи обекти. През 1996 г. Георги Константинов стига до следния извод: „Възможностите на екстрасенсите се колебаят в съответствие с космическите ритми. Ние непрестанно регистрираме подобни ритми в опитите по дистанционно въздействие на екстрасенсите на живи и физически обекти. Паралелно изследваме и двете закономерности, може да очакваме да намерим подход към разбиране на психичните явления.”
Традиционната медицинска астрология отчита променливия час на планетата (небесното тяло) и точно избира последователността за лечебно въздействие върху болните органи, при това независимо от рода на въздействие – фармакологическо, физиотерапевтично или биоенергетическо („екстрасензорно ниво”). По отношение на последното се препоръчва строго съблюдаване на влиянието на всяко от небесните тела в денонощния цикъл, подчинен на вътрешните органи. Съгласно традициите на медицинската астрология и в съответствие с тези правила се определят общите условия за провеждане на биоенергетическа корекция на вътрешните органи. Така например лечебно биоенерговъздействие върху белите дробове следва да се провежда в часовете на Меркурий, презареждането на черния дроб – в часовете на Юпитер и Марс, а с отделителните органи (бъбреци и пикочен мехур) биоенерготерапевтът следва да работи само в часовете на Луната.
Практически същите препоръки и изисквания има в източните традиции за биоенерготерапия (известни като чен – цю терапия, акупунктура, игло – рефлексо терапия , точков масаж, лечение с потока на „жизнената енергия” Чи или Ки ). В продължение на десетки години се съставя основно ръководство за лекари, практикуващи споменатите методи на лечение. Вярно е, че в подобни трудове препоръчваното време на въздействие върху този или онзи орган няма връзка с „часа на Меркурий” или с „часа на Луната”, но между двата случая няма принципна разлика.
Във фундаменталната монография „Електропунктурна рефлексотерапия” (Рига, 1980 г.) на професор Ф.Г.Портанов има глава „Акупунктурни точки и меридиани”. В нея са изложени възлови представи на древноизточните традиции в биоенерготерапията и са съпоставяне с някои от съвременните, в основата на които е учението за циркулацията (кръгооборота) на жизнената енергия, известна под различни названия и часовете на максимална активност на вътрешните органи. Циркулацията на жизнената енергия се осъществява по свой вид канали („кинам”).
Така са наричани меридианите – въображаемите линии, които съединяват анатомо-физиологически точки, т.нар. акупунктурни точки. Различните видове въздействия (обгаряне, натиск с пръст, вкарване на игла, електрораздразнение), приложени към такива точки, се назовават лечебен ефект. Диаметърът на точката не бива да превишава 2 милиметра. Тези точки са разположени последователно една до друга по въображаеми линии, които преминават по главата, тялото и крайниците на човека, т.е. меридиани, на брой са 14, като 12 от тях са симетрични, т.е. те са свързани и всеки съответства на един от вътрешните органи – меридиан на бял дроб, меридиан на сърце, меридиан на пикочен мехур и т.н.
