Днес бягащите пътеки за домашна употреба имат толкова широк кръг от функционалности, че почти не отстъпват от професионалните такива. На тях може основно да се ходи и тича, като в зависимост от избраната скорост и наклон се акцентира на конкретна мускулна група.
➡ При ходене без наклон участват всички мускулни групи, без да се натоварват прекомерно. При тичането без наклон се наблюдава засилено участие на квадрицепсите.
➡ Ако изберете ходене по наклон, то тогава ще усетите по-голямо натоварване върху седалищните мускули.
➡ А при бягането по наклон акцента е върху глутеусите и задната бедрена мускулатура.
Независимо от това каква програма изберете, то на бягащата пътека несъмнено ще ангажирате всички мускулни групи. Разбира се най-голямо натоварване отнасят мускулите на краката (квадрицепси, задни бедрени мускули, прасци и седалищните), също така при бягането се натоварва значително и коремната мускулатура, останалите мускулни групи от тялото също участват в процеса на движение като подпомагащи и стабилизиращи.
Съвременните бягащи пътеки са оборудвани с електронни дисплей, на които може да следите изминатото разстояние, моментната скорост, пулс, време и изразходваните калории. Чрез дисплея може да се избира из между няколко тренировъчни програми, да се увеличава/намалява скоростта и в някои случай и да се контролира наклона. Някои по-напреднали модели ви подсказват средна скорост, среден наклон, среден пулс и други показатели подпомагащи анализа на свършената вече работа.
Ходенето и бързото ходене е най- удачния избор, при него няма възрастова граница и се смята за по-безопасна за сърцето от тичането, понеже по-трудно се поддържа висок пулс с вървене, отколкото с бягане. За да повдигнем енергоразхода при ходенето, трябва да покачим наклона на пътеката. При ходенето и натоварването върху ставите и костите е значително по-малко. Минуса при ходенето е, че по-бавно се достигат желаните цели, но народа е казал: „Бавно, но славно.“