ЗдравеИнтересно

Бягаща пътека – плюсове и минуси

Бягаща пътека – плюсове и минусиБягащите пътеки са кардио фитнес уреди, които се делят основно на два типа – механични и електрически. На тях пълноценно може да се тича и ходи по или без наклон. Единственото, което пътеката не може да симулира, е чистият въздух в природата. По- голямата част от бягащите пътеки за домашна употреба са сгъваеми и дават възможност след употреба да се преместят в някой ъгъл на стаята за да не заемат голямо пространство.

Днес бягащите пътеки за домашна употреба имат толкова широк кръг от функционалности, че почти не отстъпват от професионалните такива. На тях може основно да се ходи и тича, като в зависимост от избраната скорост и наклон се акцентира на конкретна мускулна група.

➡ При ходене без наклон участват всички мускулни групи, без да се натоварват прекомерно. При тичането без наклон се наблюдава засилено участие на квадрицепсите.

➡ Ако изберете ходене по наклон, то тогава ще усетите по-голямо натоварване върху седалищните мускули.

➡ А при бягането по наклон акцента е върху глутеусите и задната бедрена мускулатура.

Независимо от това каква програма изберете, то на бягащата пътека несъмнено ще ангажирате всички мускулни групи. Разбира се най-голямо натоварване отнасят мускулите на краката (квадрицепси, задни бедрени мускули, прасци и седалищните), също така при бягането се натоварва значително и коремната мускулатура, останалите мускулни групи от тялото също участват в процеса на движение като подпомагащи и стабилизиращи.

Съвременните бягащи пътеки са оборудвани с електронни дисплей, на които може да следите изминатото разстояние, моментната скорост, пулс, време и изразходваните калории. Чрез дисплея може да се избира из между няколко тренировъчни програми, да се увеличава/намалява скоростта и в някои случай и да се контролира наклона. Някои по-напреднали модели ви подсказват средна скорост, среден наклон, среден пулс и други показатели подпомагащи анализа на свършената вече работа.

бягаща пътекаПолзите от бягането и кардио дейностите са ясни: контрол върху теглото, тонус, подобряване дейността на сърцето и организма като цяло и тн. Но бягащите пътеки и бягането като цяло крият известни рискове, а именно голямо натоварване на ставите и костите, и поради високо интензивната дейност пулсът се увеличава рязко, което е неблагоприятно за хора със сърдечни проблеми.

Ходенето и бързото ходене е най- удачния избор, при него няма възрастова граница и се смята за по-безопасна за сърцето от тичането, понеже по-трудно се поддържа висок пулс с вървене, отколкото с бягане. За да повдигнем енергоразхода при ходенето, трябва да покачим наклона на пътеката. При ходенето и натоварването върху ставите и костите е значително по-малко. Минуса при ходенето е, че по-бавно се достигат желаните цели, но народа е казал: „Бавно, но славно.“