Изследването на урината и състоянието на бъбреците дава информация и за редица други телесни функции и процеси при обмяната на веществата.
Какво представлява изследването на урината?
Една част от ненужните в организма продукти на обмяната на веществата попадат с кръвта в бъбреците, където се пречиства и отпадните продукти напускат тялото. Бъбреците филтрират 180 литра течност дневно, като от тях повече от 99 % се връщат обратно в тялото и само около 1.5 литра се отделят под формата на урина.
За регулация на водно-солевия баланс както и на киселинно-алкалния баланс служи отделянето на урина. Съставът й може да даде ценни насоки за някои смушения в обмяната на веществата, както и за бъбречни заболявания и заболявания на пикочните пътища.
Изследвания с тест-лента
За груба ориентация урината може да се изследва и с помощта на обикновена тест-лента. По този начин могат да се установят стойностите на белтък, захар, нитрит, червени и бели кръвни телца. Върху тази лента са нанесени различни реагенти, т.е. химични вещества, с помощта на които при потапянето й в урината в зависимост от концентрацията на веществата, се отключва определена цветна реакция.
Цвят и концентрация
Обикновено урината е бистра и има златист цвят, но може да бъде и съвсем светла, ако концентрацията на пигмент е много ниска, например при пиене на много течности. При дълго въздържане от течности урината е по-силно концентрирана и съответно по-тъмна. Червеното оцветяване или видимо силно потъмняване на урината показва, че има сериозно нарушение, което допълнително трябва да се изследва.
Захар в урината
Ако нивото на кръвната захар се покачи над 18 mg/dl се открива глюкоза в урината, което е явен признак за захарен диабет. С тест-лентата лесно се установяват големи количества захар. Но за умерено повишени количества на захарта този тест не е достатъчен. При установяване на глюкоза без съмнение лекарят трябва да назначи допълнителни изследвания за установяване на диабет.
Белтък в урината
По принцип белтъчните молекули са твърде големи за филтъра на бъбреците, така че почти не попадат в урината, но ако все пак се установят много белтъчни молекули в нея, това може да означава възпалителни изменения или увреждания в бъбреците, чието следствие е повишаване на пропускливостта на филтъра. Това се случва при диабет. При бъбречни заболявания видът и количеството на отделен белтък в урината дават представа за мащаба на увреждането. При треска или тежко физическо натоварване може да настъпи временно повишено количество белтък в урината, защото тогава белтъчният обмен в организма е ускорен.
При установяване на белтък в урината цялата урина трябва да се събира в продължение на 24 часа, за да се измери точното количество. За допълнително разяснение се насрочват специални лабораторни изследвания за вида и големината на отделните белтъчни тела.
Червени и бели кръвни клетки
Като признак за възпаления, ракови образувания или механични наранявания на бъбреците и пикочопроводите е повишеният брой кръвни клетки в урината.
При наличие на кръв в урината се говори за хематурия, а при много големи количества на кръвни телца и видимо червено оцветяване на урината е налице макрохематурията. За разлика от това отделни клетки се различават само под микроскоп – микрохематурия.
Когато има твърде много бели кръвни клетки, се говори за левкоцитурия, т.е. наличие на възпаление на бъбреците или пикочните пътища (пикочопроводи, мехур, уретра).
Нитрит в урината
Обикновено в урината се откриват нитрати, които могат да се разградят до нитрити от бактерии. Наличието на нитрит в урината показва бактериална инфекция на пикочните пътища, като за допълнително разяснение е необходимо бактериологично изследване.
Билирубин в урината
Червеникавокафявият жлъчен пигмент – билирубин, възниква при естествено разграждане на хемоглобина в червените кръвни клетки. Той попада от черния дроб в жлъчния мехур, а след това в червата и накрая се отделя в изпражненията.
При възникване на нарушение в кръговрата между черен дроб, жлъчка и черва, билирубинът се натрупва в кръвта и там се установява в повишени количества.
Повишената концентрация на билирубин може да е ранен симптом на увреждане на черния дроб или признак за запушване на жлъчните канали от камъни или пък тумор, така че жлъчния сок да не може да изтича.
Седимент (утайка) в урината
Микроскопското изследване на така наречения седимент в лабораторията служи за откриване на твърди частици като: клетки, части от тъкани (цилиндрични, епителни), бактерии и кристали.
Цилиндричните клетки представляват оформени съставни части на тъканта или клетки, които възникват в пикочните канали. Те са признак за заболяване на бъбреците.
Епителните клетки също са части от тъкан, които могат да произхождат от бъбреците или пикочните пътища и могат да повишават броя си при наличие на възпаление.
Кристалите в урината показват възможно образуване на камъни, които може да се изследват допълнително в лаборатория.
При камъни в бъбреците се стига до образуване на така наречените конкременти в бъбреците или пикочните пътища, състоящи се от различни материали. Най-често съдържат калций, пикочна киселина или магнезиево-амониев фосфат. При придвижването си камъните могат да причинят силни болки и да доведат до задържане на урина с инфекции и други усложнения.
рН-стойност
Стойността на рН като мярка за съдържанието на киселини в урината зависи предимно от приетата храна и отклоненията от тази стойност несъмнено трябва да се тълкуват само във връзка с други показатели.
Какво представлява бактериалното изследване?
Провеждането на допълнително изследване чрез определяне на количеството микроорганизми се извършва при съмнение за инфекция на бъбреците или пикочните пътища. То се осъществява, като в лабораторията се залага бактериална култура с пробата от урина. За това изследване се използва така наречената втора третина от урината, за да се предотврати замърсяване на пробата с микроорганизми с външен произход. След няколко дни може да се установи дали и в каква степен евентуално наличните микроорганизми са се намножили.
При концентрация до максимално 10000 микроорганизма на милилитър се смята за нормална стойност или се говори за заразяване на предната част на пикочния канал. Този резултат по принцип не е обезпокоителен.
Количество на микроорганизмите над 10 000 за милилитър урина възниква съмнения за инфекция на пикочните пътища и изследването трябва да се повтори. Ако се потвърди такъв резултат, това означава инфекция на пикочните пътища, която се нуждае от лечение. Такива инфекции не са за пренебрегване. В противен случай могат да се разпространят по пикочопроводите до бъбреците и да причинят трайни поражения, водещи до нарушаване на бъбречната функция.
