Хората, които са заболяли от диабет се приобщават към другите посредством собствени механизми („начини за кражба”) – хитруване, замъгляване, полепване, светлинни реакции, които заслепяват. Това са моменти на общение, което предразполага смесване и обездвижване на чуждите енергийни потенциали, които в последствие се превръщат в азотни съединения и се отделят от организма. Тяхната употреба се състои в изразходване на чуждото депо за собствени нужди, като се наслояват утайки. Може да се намалява общуването единствено с изолация или отнемане на човешки дейности, свързани с общуване.
Диабетът е болест на стомаха. Липсата на солна киселина води до получаване на отломки, които взаимодействат с телесната маса и се получава „презареждане”, което изсмуква „Праната” и я превръща в мисловна човешка дейност. Ако човек се събуди без да мисли и влага разсъдък, неговата мисловна дейност се изпразва от съдържание, „оголва” се. Получават се петна, които „дават накъсо” и се взривяват при наличието на силови полета, които ги задвижват към разделяне или отхвърляне на порядъка. Индивидуалният режим на организма получава погрешни команди, които водят до изпомпване на резервите на организма и ощетяване на нагласата за приобщаване.
