Има два вида храна – такава, която дава отговор на нуждите на организма и храна, която дава светлина (енергия) чрез посредник. Обикновено посредникът е човек, който има умението да взаимодейства с храната и с приемника й и да моделира енергийните полета до ниво на съвпадение. Хората освен от своите собствени нужди, обусловени от собственото им енергийно поле, се ръководят и от енергийното поле на цялото, на общата човешка среда.
То обикновено се изразява в части от един колективен дух, който се материализира в силата и посоката на човешката воля за добро. Най-ясно можем да си представим това с древната традиция цялото семейство да се храни едновременно, с една и съща храна, на една и съща маса, а на празници цялото село (общество) да се събира на обща трапеза.
Така, от една страна, хората играят ролята на посредници един за друг, за по-доброто усвояване на енергийния поток на храната. От друга страна, храната става по този начин посредник за новите идеи, оформящи духа на нацията. Храната сама по себе си винаги е основен елемент при определянето на етническото формиране на дадена нация.
Така винаги трябва да имаме предвид, когато се храним, че наред с това с какво се храним, голямо значение има и къде и с кого се храним. Къде? – Мястото, където се храним, е наситено с енергиите и мислите на хората, които са били там преди нас. Те могат да бъдат добър, но много по-често лош посредник. С кого? – Защо, когато се виждате с ваши приятели, вие искате да се храните или да пиете заедно? Дали защото сте толкова гладни и жадни или някаква друга вътрешна нужда подклажда това желание у вас?
