bgturist.net | bojur.net | dt-targovishte.com | euro-fin.com | bgwoman.net | reactinfo.com
Бременност

Хирургично лечение на стерилитета при мъже

лечение на стерилитета при мъжеНормалната мъжка репродуктивна функция изисква правилното функциониране на хипоталамус, хипофизна жлеза ( хипофиза -хормоно – секретиращата гонадотропните хормони, жлеза в мозъка на човек ) и тестиси. Множество фактори и заболявания, засягащи тези структури, водят до стерилитет. При около 40% причините са в тестисите, като 15-20% са в резултат на генетични аномалии.

В порядъка на 10-20% стерилитетът се дължи на блокаж на пътищата за отделяне на сперматозоидите от тестиса, най-често поради наличието на хронична инфекция или такава, прекарана в миналото. При 1-2% проблемът се дължи на засягане мозъчните отдели, отговарящи за хормоналната продукция и сперматогенезата (процес на образуване на мъжки полови клетки с хаплоиден хромозомен набор). В останалите случаи причините остават неизяснени, дори след сериозни изследвания.

Лечението на мъжкия стерилитет зависи от причината и се смята за успешно, ако в рамките на няколко месеца – до година се възстанови нормална репродуктивна функция. Внимателното обсъждане на всеки отделен случай и вземане на правилното решение за вида на терапията е от изключително значение. В болшинството от случаите се налага оперативна процедура за решение на проблема.

В последните години множество хирургични процедури се развиха и навлязоха широко в урологичната и хирургичната практика. Ето кои са основните прични за стерилитет, при които хирургията може да бъде от помощ и да спомогне създаването на поколение:

– варикоцеле
– хидроцеле
– вазектомия
– хирургична травма
– блокаж на епидидима
– блокаж на vas deferens
– блокиран еякулаторен канал

Най-честата причина за мъжки стерилитет е варикоцелето – 42%. Представлява разишрение на вената на тестиса, подобно на варикозните вени на краката. При това заболяване кръвта не се оттича нормално, което води до повишена температура и директно увреждане на сперматоцитите. Предизвиква най-често болка и рядко е безсимптомно. Операциите при варикоцеле са изключително успешни – до 97% успеваемост и не представляват трудност за опитен хирург. Лигират ( привързват ) се съдовете и се възстановява нормалният кръвоток в тестиса.

Смята се, че до 8-9 месеца се нормализира сперматогенезата.
Хидроцелето, представлява задържане на течност в обвивките на тестиса. Оперативните процедури също не са сложни, но тук проблемът е в причината за възникването му. Най- често е резултат от ингвинална херния, което налага извършването на две оперативни процедури (едновременно). Може да е в резултат на злокачествени новообразувания, но там терапевтичното поведение е по-сложно и изисква като допълнение към опеарацията, лъче- и еветнтуално химиотерапия. Ако причината е доброкачествена, следоперативно 100% се възстановява репродуктивната функция.

В някои случаи се налага възстановяването на нормалния пасаж на еякулата след вазектомия. Тогава процедурата е по-сложна и изисква хирургично свързване на остатъците на vas deferens т.нар.Vasovasostomia/ Vasovasostomy. Прилага се и друга манипулация – епидидимовазостомия (клинична пътека N 78), но тя е прекалено сложна, отнема часове и е със същия ефект. Процедурите са успешни в 98% от случаите, но нормалната репродуктивна функция се възстановява на/до 60%.

При някои полово предавани инфекции като гонорея, например, настъпва блокиране на епидидима. Това е мястото, където се складират годните за оплождане сперматозоиди. Операциите са подобни на тези след вазектомия и успехът им е в посочените горе граници. Блокирането на еякулаторното каналче се дължи на различни причини – инфекции, аномалии, тумори. При това заболяване, годната семенна течност не може да се отдели от тестиса.

Лечението е просто и може да се извърши и с локална анестезия. С малък разрез на скротума и последващ на тестиса, се намира блокираният канал и проблемът се отстранява. Резултатите обаче, не са оптимистични и само 10-20% подложени на процедурата – стават родители.

Много хирургични интервенции могат да доведат до травми, когато се извършват в областта на тестиса и неговите придатъци. Лечението е в зависимост от естеството на травмата и първичното заболяване. Увредената функция на тестиса се среща най-често след пластика на жингвиналния канал по повод хернии.

Прекаленото стесняване на вътрешния отвор на канала води до проблеми, сходни с варикоцеле и хидроцеле. Лечението е ревизия и нова пластика, стига това да е възможно.

Хирургията е решение на множество проблеми, но все пак е голяма стъпка и изисква строга преценка от страна на хирурга-специалист. Преди предприемане на такава крачка е необходимо да се преценят ползите и рисковете, както и възможностите за лекарствено/медикаментозно повлияване. Независимо от това, в някои случаи тя е единствената алтернатива за желаещите поколение.