Леуцинът, заедно с изолевицин и валин, действа при възстановяването на мускулите, регулирането на кръвната захар и осигурява с енергия тялото. Също така повишава продукцията на хормон на растежа и помага при горенето на вицералите мазнини, които се намират във вътрешните слоеве на тялото.

Леуцинът е най-ефективната от аминокиселините с разклонена верига що се отнася до антикатаболните им качества. Той задържа състоянието на мускулите при стрес, тъй като може много бързо да се трансформира в глюкоза от останалите аминокиселини. Това на практика спира мускулите да се разпаднат, когато са в състояние на стрес.

1. Приложение. Леуцинът се прилага в профилактиката на счупени кости, лекуването на кожни заболявания, мускулни и ставни травми. Също така се използва за въстановяване след тежки операции.

Тъй като толкова бързо се трансформира в глюлкоза, той помага при регулирането на кръвната захар, за това дефицитът му може да произведе симптоми, подобни на хипоглекимията, която включва главоболие, замаяност, умора, депресия, обърканост и раздразнителност.

2. Източници. В природата леуцинът се среща в черния ориз, месото, ядките, соевото брашно и пълнозърнестите храни. Той е есенциална аминокиселина и не може да се произведе в тялото, заради което трябва да се приема чрез храната. Освен чрез храната можем да го набавим и като хранителна добавка, но трябва да се приема заедно с изолевицин и валин. Идеалният баланс при приема е 2 към 1 към 1 в ползва на леуцина.

3. Предозиране. Системното предозирането на аминокиселината може да доведе до развитието на пелагра (авитаминоза), което се характеризира с дерматит, диария и психически проблеми. Твърде много леуцин в диетата може да затрудни работата на черния дроб и да повиши наличието на амоняк в тялото.

Хора с бъбречни или чернодробни проблеми трябва да приемат аминокиселини с разклонена верига само под лекарско наблюдение.