Средновековното ложе не впечатлявало с размерите. Предназначено за честите нощувки в обора, то било доста скромно и аскетично. Изобилието на дърворезба и украшения се появило през готическата епоха. Но пълно “безпределно” украсяване спалнята достигнала през епохата на барока. Интериорите на дворцовите спални по разкош на гарнитурите съперничели с тронната зала. Особено си струва да споменем парадната приемна, която фактически била приемна и кабинет. Леглото там присъствало чисто номинално и не се използвало за спане. Спели в скромно обзаведените “вседневни спални“.
Отопление и осветление
По време на своето стихийно установяване спалнята не винаги била най-топлото помещение. Спящите феодали се увивали в одеяла и кожени покривала, взимали в леглото си всевъзможни грейки за крака, верни васали или домашни животни. Интересен факт: известната на всички кучешка порода – пудела – била създадена специално за топлене. Затова тези животни почти не се скубят и са лишени от характерна миризма.
Тапицирането на стените с дървени панели, плат или кожа внесли своята лепта за важната топлоизолация на спалнята. И накрая отопляването с печки, което през XIV-XV в. станало задължително условие за обзавеждането на тази част от жилището, окончателно направило спалното помещение комфортно. По-топла от него отсега нататък била само детската.
Подовете в спалните се правели каменни (застлани с килими или кожи) или дървени. Последните понякога се обвивали със сукно (преди всичко зелено).
Осветявали се спалните в началото оскъдно. В Древна Гърция и Рим тези помещения въобще били лишени от естествено осветление, а източник на изкуствена светлина имали само един, по-рядко – два. Когато спалнята се присъединила към парадните помещения, метаморфозата веднага докоснала и осветяването. Освен това в стаята сега прониквала светлина от два-три прозореца, тя още и богато се украсявала с полилеи, бра, торшери и жирандоли (малки настолни свещници, напомнящи полюлей , стоящ на поставка).
След като спалнята сама по себе си станала обичайна в продължение на XV – XVI в., следваща крачка станало предоставянето на отделни спални стаи за различни членове от семейството, за да раздели през нощта децата и родителите.
Спалнята е важно помещение в дома. За значимостта на спалнята говори това, че в много страни дома или апартамента на пръв поглед се характеризира от количеството спални. Йерархията на спалните в дома често съответства на йерархията в семейството: главната спалня е определена за главата на семейството, детските —за децата, гостите —за гости. В богатите домове има спални за прислугата.
