Взаимоотношения

„Поръчай си“, партньор!

подходящ партньорИма връзки, които ти дават криле. И такива, които те оставят без въздух. Има връзки, в които те носят на ръце и други, в които, дори при падане не ти ги подават. Има връзки и връзки. (Хора и хора) Трудно е да приемем, че отношенията, които предизвикваме са плод на нашите мисли, усещания, проекции за света и разбира се родова матрица. Трудно ни е да приемем, че партньорът до нас (както и всички хора, които привличаме около себе си) са само и единствено наше огледало.

Трудно е да спрем да се крием под „Нямам късмет“, „Ама те мъжете/ жените са такива“, „Явно не ми върви“… Определено е по-лесно да стъпиш на „той/ тя не става“, „той/ тя е виновен/на“ и на редица други хвърлени топки в съседна градина. Но не осъзнаваме ли, че се вмъкваме умишлено в одеждите на жертва, при това на такава, на която й е уютно в кожата. „Нека да сменим ГАРДЕРОБА!“ Ако търсиш човекът, първо НАМЕРИ и ЗАОБИЧАЙ себе си. Няма такова нещо като „На първо място в живота ми е еди кой си“…

Поставяйки различно от „Аз“ на върха, показваме „Не съм важен/ не се обичам/ моя живот е по-малко ценен.“ Любовта към другите тръгва от себе си. Обичаш ли всеки сантиметър от тялото си, цялата си душа и общо присъствие, ти се „отваряш“ за още и различна любов. Ти показваш „Обичай ме. Готов/ а съм за това.“ Приемайки себе си с любов, предизвикваме приемане.

Да, трудно се приема „Отговорен/ а съм за това какво ми се случва и какви партньори предизвиквам в живота си“, никой не иска да се огледа в лицето на неподходящия/та. Нито пък да повярва на повтарящия се родов модел. Това какви партньори избираме често отговаря в две насоки- бащата/ майката, която имаме или този/ тази, която е в пълен противовес на съществуващото. Много малки момиченца често казват „Аз ще се омъжа за тати“, не осъзнавайки, че с годините търсят точно тази сигурност и опора в мъжете.

Други, събрали гняв към родителя, избират точно този, на който всяка черта е противоположна с матрицата им. Отношенията между двамата родители посяват човека у нас. Изграждаме си идеали, стереотипи, модели на поведение. И ако майката се е отнасяла пренебрежително към съпруга, автоматично това „учи“ дъщерята на „Мъжете са незначителни“; а синът на „Слушам. Изпълнявам. ПОДЧИНЯВАМ се.“ И ако бащата не е имал силната роля в семейството, дъщерята или избира мъж над който да повтори майчиния избор или търси ( и съответно попада) на силен характер и сигурно рамо. Всичко тръгва от семейството. То ни създава, то ни изгражда… То посява значението на думите и усещанията…

Любовта при нас е тази, която са ни „поставили“ още в утробата. После идват наслагванията от семейната среда и нашите проекции за нас и света ни. Започни да обичаш! Себе си. Семейството си. Научи се на ПРИЕМАНЕ. (Дума, чието значение автоматично отваря врати) Приеми и заобичай корените си, дори и само за живота, който са ти дали, заслужава да благодариш и отвърнеш с любов. Приеми себе си такъв/а, какъвто си и се научи на „Аз съм шедьовър“, защото наистина си неповторим/а.

И няма значение „ама аз куцам“, „ама аз не виждам“, „ама аз съм дебел/а“… За да летиш в любовта не е нужен бастун. За да чувстваш не е нужно просто да виждаш. За да си годен/а за обичане не ти трябват определени сантиметри и за любов не се тръгва с кантар. Друго се мери. И не от теб. Не от нас. Вселената отговаря за точното качество и количество, което ти се изпраща, по твой съзнателен или не повик.

Обичай! Обичай всичко! Започни от себе си. Мини през корените си и продължи към всичко наоколо. Дишай с любов! Всичко, което даваш на себе си, всичко, което излъчваш към другите, се връща като бумеранг обратно. Изпрати любов, за да я получиш!

Няма неправилни хора. Няма грешни връзки. Няма липса на късмет. Има хора, които сме предизвикали. Има връзки, които сме създали. Има убеждения, които ни пречат или помагат. Няма „Не съм красив/а“, „Не съм финансово стабилен/а“ и „за това“… Има „Не се чувствам еди как си и за това еди какво си“.

„Смени гардероба! Излез от одеждите на оправданията! Поеми отговорност за това, какво имаш по закачалките!“