„Изхвърли й багажа! На стълбището го остави“, съветваше глас от непозната компанията, явно прясно разделилия се на масата. „Жените, колкото по-лошо се държиш с тях, толкова повече те тачат! Къде си тръгнал ти подаръци да купуваш?! Трябва да ги тъпчеш, за да те обичат“, мъжката „логика“ се обади и нямаше как да не я чуя. Беше на сантиметри от мен.(Същото сме казвали и жените за мъжете: „Колко си по-лоша, толкова всъщност си по-добра“, но не… Не всички са мазохисти/ки! )
„Тя беше куче! Остави, не ми се говори за нея!“, продължи гласът. ( А от обратната страна може би ще звучи като: „Пълен идиот и нещастник!“.)
Кой е прав и кой е крив става тема, която може да се разисква до сутринта (и сигурно така е станало). Можем да изброяваме причини, правим характеристики, сравняваме, особено, ако сме пряко свързани със ситуацията… можем да хвърляме камъни и роним сълзи, да преглъщаме и „повръщаме“ думи… Можем да обиждаме и да СЕ обиждаме. До какво води и за какво говори всичко това?!
Отношението ти към партньора показва отношението ти към самия себе си. И ако смяташ, че си избрал „куче“ за половинка, няма как да си „котка“, нали?! И ако той е „мишок“, надали си „капан за мишки“. Отношението към бившите се пренася и в настоящите/бъдещите! Това правило няма изключение! Ако Той ти каже „Удрял съм я няколко пъти, но тя си го беше заслужила“, това рано или късно при продължителни отношения ще се прояви и във вашата връзка, но този път „заслужилата“ ще бъдеш ти.
„Е, изневерявала съм му веднъж-дваж“ автоматично подсказва- „някой ден и при теб ще залитна“. „Мани го тоя, за нищо не ставаше“ издава единствено „не мога да си призная, че и аз за нищо не ставах по времето, когато бях избрала да бъда с него“.
Партньорите, на които попадаме ни отразяват като огледало. Начинът по който говорим за тях, показва отношението ни ГЛАВНО към себе си. И стига сме се оправдавали „Не, бе ,той/ тя беше такъв и такъв“, защото самия факт, че имаш очи за това, показва, че го носиш като черта. Това, което даваш, това получаваш…
„ОTНОШЕНИЕ ЗА ОТНОШЕНИЕ“ -златното правило. И ако един мъж след всичко преживяно с дадена жена каже: „Ние се разделихме, но тя е най-добрия ми приятел. Чудесна жена е и не искам да коментирам причините за това, че вече не сме заедно“, то той не просто показва уважение към миналото, но и към нея, себе си и разбира се демонстрира класа; ако един мъж, след като го отрежат съумее да пожелае „Приятен ден/ вечер“, защо трябва да е глупак, че не е напсувал или навирил арогантен нос?!; ако един мъж е бил обиден и се обърне с „Извинявай, когато си по-добре можем да се чуем“, а не отвърне с шамари, защо да не е истински?!
Злоба, арогантност и грозота… това от „онази маса“ не може да е било любов. Любов е, когато те настъпят и въпреки, че си бил отдолу, да можеш да кажеш: „Съжалявам, бях аз“. Дума не се казва, там където е имало ОГЪН!( И „Той беше нещастник“ не показва „колко щастливи сме ние“, нали?!)
