bgturist.net | bojur.net | dt-targovishte.com | euro-fin.com | bgwoman.net | reactinfo.com
Бизнес

Социални права на работниците мигранти

Социални права на работниците мигрантиКраткосрочните и дългосрочните ефекти на пандемията Covid-19 върху имигрантските работници зависят от политиките, които варират значително в страните от Западна Европа. Пандемията Covid-19 подчерта и изостри етническите неравенства в Западна Европа. Правата на мигрантите без документи и търсещи убежище и адекватни здравни грижи бяха в центъра на разискванията в много страни. Освен това се оказа, че процентът на заразата е по-висок сред етническите малцинства.

Въпреки това работниците мигранти, които имат редовни разрешителни за работа и пребиваване, също са непропорционално засегнати и са изправени пред сериозни икономическа несигурност поради пандемията. Въпреки, че бяха въведени мерки за подкрепа, за да се предотврати бедността и икономическата несигурност, засега несигурността на уязвимите групи на мигрантите, в голяма степен, е пренебрегната от политиците.

Икономически рискове 

Ние проучихме политиките, въведени като отговор на Covid-19 и съществуващите мерки, регулиращи достъпа на имигрантите до социални помощи. Сравнихме политиките в осем западноевропейски държави – Дания, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Португалия, Швеция и Обединеното кралство – като част от продължаващия проект за правата на хуманно отношение към имигрантите. Откриваме, че работниците мигранти непропорционално се сблъскват с икономически рискове в страни, в които допустимостта на обезщетенията за социално подпомагане е строга и където решенията относно оставането им в страната са силно зависими от доходите.

Създадени са различни социални политики за противодействие на трудностите, произтичащи от безработицата и финансовите затруднения. Безусловните парични преводи са рядкост, като само Ирландия въвежда добавка от 350 евро на седмица за всички безработни поради Covid-19. Във всички останали страни основният инструмент е да се „включат“ тези служители, които иначе биха били уволнени и временно да покрият (части от) заплатите си.

Много от тези схеми имат обширни критерии за допустимост, които обхващат както постоянни, така и временни работници мигранти. Въпреки това, като се има предвид, че работодателите могат доброволно да решат кого да подкрепят (освен в Италия, където съкращенията са временно забранени), очакваме, че имигрантите, които по-често заемат временни работни позиции или работят на непълно работно време, са изложени на по-висок риск от безработица.

Остатъчна предпазна мрежа

Какво се случва с имигрантите, които са загубили работата си? Обезщетенията за осигуряване при безработица в повечето случаи обхващат само тези, които са направили вноски средно от една до две години, с изключение на работниците мигранти с по-кратки разрешителни. Останалата мрежа за предпазване от бедност касае социалната помощ, която в много страни е разширена, за да предложи повече пари, като универсален кредит (Обединено кралство) и активен реванш от солидарност (Франция).

Освен това в много страни временните мигранти не получават достъп, докато не изпълнят изискване за пребиваване (години, работещи и живеещи в приемащата държава). От съществено значение е, че тези изисквания за пребиваване не са отпаднали по време на настоящата криза.

Някои държави са с изисквания за пъ-дълг срок, а именно Дания (седем от последните осем години) и Италия (десет години). Те предлагат на мигрантите намалени обезщетения или включват мигранти работници в схеми за обезщетения на общинско ниво. Имиграционната система на Обединеното кралство е по-строга и повечето разрешителни за труд до пет години изискват „финансова независимост“ без „прибягване до публични средства“. Тези три се открояват като най-рестриктивните случаи. Ирландия, Швеция и Португалия са най-щедрите, които изискват само текущо обичайно пребиваване.