В желанието си да помогнат, дори и конструктивната критика от страна на родителите на партньора те дразни, нали? Сякаш приемаш всичко като лична атака. Фамилиите често са в течение на случващото се между теб и половинката ти и обикновено именно към тяхното мнение си по-чувствителни от към което и да било друго.
Критиката, съзнателна или не, може да бъде направена по различни начини. Например, една приятелка ми е споделяла, че свекърва й никога не казва нещо, което да я засегне, но за сметка на това първото нещо, което прави с прекрачването на входната врата, е да отвори хладилника и да провери срока на годност на млякото. „Знам, че може и да е незначително, но не мога да се сетя за нищо по-дразнещо.“ – ми каза веднъж тя.
Да, лошото на критикуването е, че обикновено двете страни вътрешно чувстват, че то е продиктувано от неприязън и за това гледат да събират в себе си негативните емоции с цел отбягване на излишни конфронтации. И все пак – това не е най-здравословното решение на проблема.
На първо място, трябва да знаеш, че мъжете и жените имаме различни стратегии да се справяме с критиката. Силната половина на човечеството мислено приключва темата още със започването й, докато ние дълго след това развиваме сюжети в главите си как е трябвало да постъпим, какво ще направим следващия път и най-важното от всичко: самонавиваме се, че в крайна сметка не сме виновни за нищо.
Решението:
Критикуването често е продиктувано от чувството за несигурност. Не се учудвай, ако често майката на партньора ти загатва, че нейните гозби са по-вкусни от твоите. Тези подмятания са породени от желанието да си докаже, че въпреки всичко, тя познава детето си най-добре. И ако си наясно с това, ще ти бъде много по-лесно да преглътнеш тези дребни и безцелно подхвърляни реплики в бъдеще. Определи на какво можеш спокойно да се посмееш, кое трябва да игнорираш и на какъв тип подмятания е задължително да отвърнеш. Просто важно да решиш какво можеш и какво не можеш да понесеш. Тогава атаките на „свекървището” няма да са чак такъв проблем.
