bgturist.net | bojur.net | dt-targovishte.com | euro-fin.com | bgwoman.net | reactinfo.com
Взаимоотношения

Човек не е нито толкова щастлив, нито толкова нещастен, колкото си въобразява

щастиеЩастието е позитивна емоция. То е радост, задоволство, удоволствие, проявени, чрез поведението. Според Фридрих Ницше то е неделима част от инстинктите, стига живота да е във възход. Може де се употребят още много термини, които да характеризират щастието, като проява на някакво задоволство. За различните хора то изглежда различно. За едни щастието е знание, за други – израз на любов, за трети – кариера и т.н.

От своя страна „нещастието” е другата крайност. То е проява на негативна емоция, подтиснатост, тъга, страдание, загуба, липса на нещо, което доставя удоволствие. Всичко определено като – гибел.

Според Зигмунд Фройд „инстинкта за удоволствието” е част от „То”( несъзнаваното), което определя нашите мисли, чувства, желания и поведение. Сексуалността е една от проявите на човешката същност. Какво е сексуалността? Животински инстинкт, посредством който се възпроизвеждаме или неописуемо свръхудоволствие, което ни дарява със заряд и жизнена енергия?

Безспорно, чрез секса се продължава човешкия род. Но в древните учения като „Кама сутра” например, сексуалността е върховно удоволствие, за което не е нужно непременно да има полов контакт. Това е любовта, която се изпитва, чрез докосването, чрез галенето, чрез любовната игра. Сексуалността е божествена, защото, тя е проява на вибрациите на сърцето, които стимулират мозъка да отчита щастието и да изпраща нервни импулси към половите органи за достигане на „оргазъм”, дори без наличието както казахме на физически полов контакт.

Сексуалността е проява на онази любов, която носи върховното щастие. Вероятно поради тази причина, Фройд отдава на сексуалността такова значение.
При липса на сексуални контакти, зрелият човек търпи изменения в психиката. При нарушения на сексуалността, се проявяват поведенчески, а следователно и физически отклонения. От там се нарушава способността за общуване, за логическо мислене, за правилни решения и т.н.

В този смисъл „сексуалният инстинкт” действително е мощен наместник в когнитивните процеси на индивида.

При налични вече проблеми в сексуалността, човек започва да изтласква мислите и чувствата, които предизвикват негативна емоция. За да се компенсира липсата, мисленето се насочва към нещо, което ще запълни празнотата. Но така или иначе „кръпката” си остава. И за да се възстанови първоосновата е необходима „нова дреха”, т.е. промяна на мисленето, на начина на живот при новите условия, които ни предоставя реалната действителност именно за да се възстанови чувството за удоволствие.

Щастието не се определя само в задоволяване на сексуалните желания и потенции. Радост изпитаме когато общуваме, когато постигнем успех в някакво начинание, от раждането на дете, от сдобиване с материално богатство и др. Това също се отчита от разума като задоволство, следователно като щастие. Именно поради тази причина, човек неминуемо се стреми към всичко, което му предоставя положителна емоция и избягва всичко, което му носи негативна емоция.

Да се върнем към въведението и да си припомним мисълта, че „човек не е нито толкова щастлив, нито толкова нещастен, колкото си въобразява”. Дали това е така?

Ако се замислим, отговорът ще е ДА. Защо ли?

Ще вземем за пример отношенията между двама влюбени. В началото на тяхното запознанство, възниква пламенна любов. Всичко в битието на влюбените се променя мигновено. Света започва да става по-красив. Мнението на другите вече е без значение. Всеки един от двамата е готов да жертва живота за другия. Чувството на щастие прелива във върховната любов. Засилва се чувството за сигурност и със невероятна смелост те се борят за тази любов. Едва ли има човек, който да не е изпитвал такова щастие.

Това щастие обаче притъпява способността да се „видят” грешките на другия. И идва момента, в който единият първи сваля „розовите очила” и прозрява истината, която е, че другият има недостатъци. И настъпва пълният обрат. Напира чувството на недоволство, на взискателност, което бавно но сигурно може да се превърне в ненавист или в омраза. Вземе ли превес тази страна, предимствата на любимия се превръщат в недостатъци. Това вече е нещастието.

Разумът вече е отчел и едната и другата крайност на връзката между двамата влюбени. В началото на тази връзка, в моментите на прелюдията на щастието и единия и другия са проявявали своите недостатъци, но те са били отчитани като такива само от околните, не и от влюбените. В края на връзката и двамата са проявявали своите добродетели, но те вече са забулени от мисълта за болката и страданието, което причинява другия. И дори единия да изпрати сигнал изпълнен с добри намерения, то другия ги възприема като враждебни.

Изводът е, че щастието се съдържа в нещастието и обратно. Едното може да вземе превес над другото, но това не означава, че последното е изключено. То просто си седи и чака, да се прояви.