Често ли се улавяте, че изричате думи, които не мислите, безпричинни извинения или двусмислени реплики? Те могат да попречат да получите това, което искате и точно поради тази причина е необходимо да ги избягвате, а и да се научите да изразявате себе си правилно.
Много жени имат навика да си противоречат, когато говорят. Ето защо околните остават с впечатлението, че не са достатъчно компетентни по дадена тема или поне така твърди Ана Фелс в книгата си „Необходими мечти: Амбицията в променилия се живот на жените“. Тъй като сама по себе си тази неяснота ражда един порочен кръг, излагаме ви няколко фрази, които трябва да се стремите да избягвате, както и полезни съвети за справяне със ситуацията. Ако искате да говорите с по-голяма увереност и да покажете на света, че сте наясно с мислите си, избягвайте:
„Може би наистина е лоша идея, но…“
Опитайте се вместо това да кажете „Не знам дали си струва да го кажа, но…“. Интересен е въпросът защо предсказваме, че една идея не е добра още преди да сме я чули. „Това се дължи на факта, че при израстването си, момичетата се научават, че останалите няма да ги харесат ако се правят на големите многознайки – обяснява лингвистът Дебора Танен. – И така, от много ранна възраст се научаваме, че цената на социалните контакти омаловажава тази на желанието да участваме във всичко“.
А сега бърз преход към света на възрастните. Представете си, че сте в група хора. Искате да им се харесате, за това и подсъзнателно давате съвети и идеи. Казвате: „Не съм експерт и може би само на мен ще ми допадне, но защо не…?“. Това изказване може и да накара хората да ви харесат, но защото го казвате плахо и тонът ви е спокоен. Никой няма да приеме идеята на сериозно поради една съвсем проста причина – вие я отхвърлихте с думите си още в самото начало. Но едно е сигурно, ако след 5 минути думата вземе някой уверен и сигурен в себе си човек и предложи абсолютно същото нещо, всички ще кажат „Ами, да! Страхотно, да го направим!“.
Нашият съвет: Вместо да обяснявате, че идеите ви може и да не струват, опитайте да кажете просто „Имам идея“ или „А защо не…“. Не е нужно да продавате идеите си ако това не е във ваш стил, но се старайте да не ги омаловажавате с думите си.
„Извинявай, но току що ми блъсна колата“
Жените винаги са настроени да се извиняват. Нащрек сме да молим за прошка във всеки удобен момент и обикновено е така, защото не сме много сигурни дали ние самите не сме виновни. Молим за извинение за бъркотията у дома, когато някой ни дойде на гости без предизвестие. И ако случайно посегнем с друга жена в един и същи момент към някоя блуза в магазина – положението е същото, нали?
Нашият съвет: Време е да спрете да приемате себе си като вечно сбъркалата и уповаваща се на волята на останалите. Трябва да се научите да отбягвате думи като „Извинявай, не те разбрах“ с например „Би ли повторил отново?“. Или пък „Извинявай, вкъщи е абсолютна бъркотия“ с доста по-освободеното „Ама разбира се, влизай. Добре си ми дошъл.“.
Голямо значение има и точно подбраната дума. „Извинявам се“ е много по-добре от „Сори“, нали? Колкото и да се опитваме да страним от тази чуждица, рано или късно прибягваме до нея, нали? И все пак – стремете се да казвате „Извинете“ само когато наистина е необходимо, а не за всеки случай и автоматично.
„Мисля, че…“
„Мисля, че мога да се справя с този проект“. „Мисля, че ще успея да ти помогна“. „Мисля, че се справям добре с домакинската работа“. Експертите по лингвистика наричат тази фраза „преграда“. Съзнателно или не, „мисля, че“ обикновено играе ролята на застраховка, за всеки случай, ако нещата не се получат, както очакваме първоначално. Използвайки тези думи, някак наблягаме на това, че не сме абсолютно уверени в себе си и в собствените си възможности. Ето защо, хората около нас често ни разбират именно по този начин и не ни се доверяват напълно, а други пък дори няма да изслушат последващите думи, защото „мисля, че“ е ненужно допълнение към изречението.
Нашият съвет: Лесно е да казваме „мисля, че“, особено когато се смущаваме от нещо. Но помнете, че никой не изисква от вас да сте експерти по всичко. Имате пълното право да питате за неща, които не разбирате, без необходимостта да се извинявате за това. Дори и само да кажете „Имам нужда от повече информация по въпроса“. Съветваме ви да отговаряте на едностранчивите въпроси само с „Да“ и „Не“, вместо да казвате „Ами, мисля, че… (да/не)“. Така създавате усещането у околните, че сте сигурни в себе си.
„Нещо като…“
Тази кратка фраза също влиза в списъка с „прегради“. Да речем в изречението „Видях нещо като табела с намаления на витрината“ или „Нещо като разочарована съм, задето ми забрави рождения ден“. Да, въпросните думи ви предпазват от конфронтация, но колкото по-често избягвате да изказвате гласно убежденията си, толкова по-голям става рискът да загубите самоувереността си. Отбягвайте ги и ще осъзнаете, че страхът от конфликти не е чак толкова голям и стресиращ, както сте си мислели, а и ще се почувствате значително по-добре, като не криете истинското си мнение по важен за вас въпрос.
Нашият съвет: Ако щете вярвайте, но дори експертите се улавят, че използват паразитни фрази. Това, което със сигурност трябва да направите, е да се хващате навреме. Точно преди отново да кажете „нещо като“ си припомнете, че то или „е“, или „не е“.
„Само“ и „просто“
Чувствате ли се виновни, че понякога сами си пречите? Обаждате се на приятел и казвате „Здрасти. Обаждам ти се само за да…“ или се оказвате на купон и когато някой ви попита с какво правите, обикновено отговаряте „Ами просто си стоя у дома и гледам децата…“.
Нашият съвет: Решението е никога да не използвайте „само“ и „просто“, за да опишете себе си или живота си. Защо ли? Ами, не бива да подценявате ролята си с тези думи. Така човекът, с който говорите ще бъде благоразположен да ви зададе още въпроси и ще ви третира като не по-малко интересни от него самия, което, разбира се, е така.
„Здрасти, аз съм. Днес няма да мога… петък?“
Както и всяко друго изказване, което повече прилича на въпрос. Ако често казваме неща, които сякаш са въпроси, но по интонацията ни не се познава, че са такива, има голяма вероятност да започнем да звучим несигурни в себе си.
Нашият съвет: Експертите вярват, че подобни реплики са типично женски. Обаждаме се на семейството и казваме: „Правя мусака. Ще се събираме за вечеря в осем?“ Този стил на задаване на въпросите носи в себе си ориентировъчен характер, но и сякаш търсим разрешение от останалите за нещо. Може и да не изглеждате чак толкова нерешителна в очите на най-близките си хора и на тези, които ви познават достатъчно добре, но за страничните не е така.
Ако кажете на детегледачката „Ще имам нужда от теб в 7 часа?“, тя може да ви разбере двусмислено – все едно я притискате и няма да направите компромис ако закъснее дори с минутка. Предлагаме ви на следващото интервю за работа, например, да попитате „Каква е месечната заплата?“, а не „Х лева?“. Не позволявайте на никой да разбере, дори и да се притеснявате за нещо.
