Многобройните лабораторни изследвания обхващат не само съставките на храната, която приемаме, но и нейното разграждане както и отпадните продукти. Тези изследвания дават информация за взаимодействието и функциите на различните органи и системи, които участват в обмяната на веществата.
Кръвна захар
Въглехидратите са главен енергиен източник за организма. Преди да постъпят в кръвта, по-голямата част, намираща се в червата, се превръща в глюкоза. От своя страна кръвната захар (глюкозата в кръвта) е най-важната енергийна молекула в метаболизма, която снабдява мускулите и мозъка с необходимата енергия. Концентрацията на захар в кръвта се определя от нейното потребление, както и от приема и образуването на глюкоза.
Инсулин и други хормони
Инсулинът е хормон, който се образува в островните клетки на задстомашната жлеза и играе важна роля е метаболизма на глюкозата. Действието му предизвиква поемането му и оползотворяването на кръвната захар от клетките. При покачване на кръвната захар след хранене задстомашната жлеза (панкреаса) отделя инсулин, което подпомага ускоряването на транспорта на глюкозата до клетките. По този начин се понижава нивото на кръвната захар.
Противоположно на инсулина действие имат адреналина и кортизола, произвеждани от надбъбречните жлези, както и глюкагона, който се произвежда в панкреаса. Тези хормони имат способността на повишават кръвната захар. Това се случва при стресови ситуации, когато запасите от захар в черния дроб се мобилизират, за да бъдат снабдени мозъка и мускулите с енергия.
Ниво на кръвната захар
Достатъчно е една капка венозна или капилярна кръв за определянето на кръвната захар.
Нивото й силно се повлиява от вида и количеството на последно приетата храна. Поради тази причина при предстоящ такъв тест, се взима кръв на гладно. По-задълбочени изследвания се правят при наличие на съмнения за захарен диабет.
При глюкозотолерантен тест стойностите на кръвната захар се измерват на гладно и след това два часа след поемането на определена доза глюкоза.
Допълнителна информация дава дневният профил на кръвната захар, при който освен стойността на гладно сутрин се измерват и по още една стойност преди обяд и след обяд.
Наличието на глюкоза в урината показва нарушения в обмяната на кръвната захар. Бъбреците имат така наречения „глюкозен праг”, който представлява стойността на кръвната захар, над която започва отделяне на глюкозата в урината.
Когато панкреасът произвежда твърде малко инсулин или инсулинът не действа нормално в организма, захарта не може да се преработва и нивото на кръвната захар се покачва (хипергликемия). Тогава голяма част от глюкозата се отделя с урината, без да се оползотворява от организма.
Причината за твърде ниски стойности на кръвната захар може да е тумор на островните клетки в панкреаса, които в този случай произвеждат повече инсулин. При диабетици често възниква състояние хипоглекимия при предозиране с инсулин или други понижаващи кръвната захар медикаменти.
Нормални стойности на нивото на кръвната захар
- Нормална стойност (на гладно) mg/dl
- Диабет около 120 mg/dl
- Бъбречен глюкозен праг около 180 mg/dl
Показател HbA1c
При Гликирания Хемоглобин (HbA1c) се касае за определено съотношение на компонент от хемоглобина към общия хемоглобин в проценти. Тъй като в този компонент на хемоглобина се складира глюкоза, той се нарича гликохемоглобин или гликолизиран хемоглобин. Гликирания хемоглобин отразява качеството на контрола върху кръвната захар за период от 4-8 седмици преди момента на изследването. За добра компенсация на захрания дибает е необходимо стойностите на гликирания хемоглобин да са под 6,5 %. Твърде високите стойности (над 10%) показват недостатъчно регулиране на кръвната захар. При диагнозата все пак трябва да се има предвид тип и стадий на диабета и възрастта на пациента.
Нормални стойности на HbA1c са:
Нормални стойности на гликиран хемоглобин при здрави хора: < 5.7%
Гликиран хемоглобин при хора с предиабет: 5.7%–6.4%
Гликиран хемоглобин при хора с диабет: >6.5
Обмяна на мазнините (липидна обмяна)
Мазнините са важна съставна част от всички клетки и играят голяма роля като градивни единици в тялото. Заедно с белтъците и въглехидратите мазнините спадат към основните хранителни вещества, с които организмът покрива енергийните си нужди. С изключение на жизненоважните мазнини, които трябва да постъпват с храната, приемането на мазнини не е непременно необходимо, тъй като те могат да се заместят с въглехидрати.
Основната част от мазнините представляват неутралните мазнини или триглицеридите. Останалата част са холестерин, мастно разтворими витамини като А, Д, Е и К и някои други мастоподобни вещества.
Кръвни липиди
Стойностите на кръвните липиди, които обикновено се установяват в серума биват общ холестерин, LDL-холестерин и HDL-холестерин, а също и триглицеридите.
Тъй като нивото на кръвните липиди частично зависи от последно приетата храна, кръвта за тези изследвания трябва да се взима на гладно.
Холестерол (Холестерин)
Мастоподобното съединение холестерин е важен градивен елемент на клетъчните мембрани, основна съставка на някои хормони, като половите хормони и кортизола, и изгражда част от жлъчните киселини. По-голямата част от холестерина се образува в черния дроб, а една част от него попада с храната в организма през червата. Той се съдържа предимно в животинските продукти като месо, колбаси, масло, яйца и риба. Образуването на друга част става с помощта на наситените мастни киселини. Освен от начина на хранене концентрацията на холестерин силно зависи от възрастта и пола.
До повишени стойности на холестерина се стига, когато организмът произвежда твърде много, употребява твърде малко или приема големи количества холестерин. Високото ниво на холестерина често е свързано с диабет, наднормено тегло, злоупотреба с алкохол, бъбречни, чернодробни и жлъчни заболявания. Други причини са наследствени нарушения в липидната обмяна.
Нормални стойности на кръвните липиди
Общ холестерол:
- Нормални стойности: < 200 mg/dL, < 5.2 mmol/L
- Гранични стойности: 200 – 239 mg/dL, 5.2 – 6.2 mmol/L
- Високи стойности: > 240 mg/dL, > 6.2 mmol/L
HDL холестерол:
- Нормални стойности (те са по-високи): > 60 mg/dL, > 1,6 mmol/L
- Гранични стойности (приемливи): 40 – 60 mg/dL, 1,0 – 1,6 mmol/L
- Ниски стойности: < 40 mg/dL, < 1.0 mmol/L
LDL холестерол:
- Нормални стойности: < 100 mg/dL, < 2,6 mmol/L
- Гранични стойности: 100 – 129 mg/dL, 2.6 – 3.3 mmol/L
- Гранично високи стойности: 130 – 159 mg/dL, 3.4 – 4.1 mmol/L
- Високи стойности: 160 – 189 mg/dL, 4.1-4.9 mmol/L
- Много високи стойности: > 190 mg/dL, > 4.9 mmol/L
Триглицериди:
- Нормални стойности: < 150 mg/dL, < 1,7 mmol/L
- Гранично високи стойности: 150 – 199 mg/dL, 1.7 – 2.3 mmol/L
- Високи стойности: 200 – 499 mg/dL, 2.3-5.6 mmol/L
- Много високи стойности: > 500 mg/dL, > 5.6 mmol/L
Липопротеини
Тъй като мазнините не се разтварят нито във вода, нито в кръв, липидните молекули в плазмата се свързват с белтъци, за да могат да бъдат транспортирани. Най-важните протеини, които се свързват с холестерина са: LDL и HDL.
От всички видове холестерол в кръвта като най-важен е LDL за установяване риска от сърдечни заболявания. Неговото ниво е основният показател, въз основа на който се назначава съответното лечение.
При повишаване нивото на LDL се отчита риск от предразположение към сърдечна заболеваемост. В този случай се прилага лечение чрез диета или медикаменти до понижаване високите стойности на LDL до оптималните.
Нормално нивото на HDL трябва да е 60mg/dL (1.55 mmol/L) или повече и тогава рискът от поява на сърдечни заболявания е по-малък от средния. По-добре е HDL – холестеролът да е висок, отколкото нисък. Обикновено се дава като измерена стойност. Ако нивото на HDL < 40 mg/dL (1.04 mmol/L) се повишава рискът за поява на сърдечни заболявания. Когато нивото на HDL > 40 mg/dL (1.04 mmol/L) се счита, че има средно висок риск от поява на сърдечни заболявания.
Интерпретацията на нивата на HDL се прави от лекар в контекста на останалите изследвания от липидния профил, а не самостоятелно.
Триглицериди
Изследване на нивото на триглицериди се прави заедно с определянето на нивата на холестерол, поради това че рискът от сърдечни заболявания зависи основно от холестеролните стойности. За назначаване на правилното лечение, обаче,за да се понижи вероятността от поява на сърдечно заболяване, от значение са стойностите на триглицеридите.
Нормалното ниво на триглицериди трябва да е по-ниско от 50 mg/dL (1.70 mmol/L). Нормално е да се наблюдават високи нива триглицериди, без нивото на холестерол да е по-високо от нормата. В повечето случаи холестеролът е висок и е необходимо назначаване на лечение, с което да се намали до нормалните му стойности. Когато триглицеридите са високи (над 1000 mg/dL (11.30 mmol/L)), съществува риск за развиване на панкреатит.
Нивото на триглицеридите се променя значително при поемане на храна, като може да се покачи от 5 до 10 пъти, в сравнение с нивото им при гладуване.
Пикочна киселина
Тя представлява краен продукт от обмяната на пурините (от нуклеиновите киселини) в организма. Пурините са важни съставни части на всички клетки, те са източник на градивни единици за нуклеиновите киселини (ДНК и РНК), носители на наследствената информация в клетъчното ядро. Малка част от пурините се внасят с храната, а по-голямата част от тях се образува в организма чрез синтез от по прости продукти, а също и при разпад на клетки. Образуваната пикочна киселина се излъчва през бъбреците. Нивото на пикочната киселина в кръвта се определя от равновесието на два процеса: образуване и излъчване.
Нивото на пикочната киселина силно зависи от възрастта, пола и начина на хранене. При здрави хора пикочната киселина съществува в разтворено състояние в кръвта и тъканните течности. Нормалното ниво е 220-240 µmol/l при децата и нараства с възрастта, при мъжете след полово съзряване нараства по-бързо и достига 416 µmol/l, а при жените нараства по-бавно като достига 370 µmol/l и едва след климакса може да се изравни с нивото на мъжа.
При достигане на ниво 380 µmol/l се получава насищане на разтвора и условия за кристализация, т.е. условия за болестта подагра, тъй като се стига до отлагане на кристали от пикочна киселина в ставите, също и благоприятства образуването на съдържащи пикочна киселина камъни в бъбреците.
Хиперурикемия се получава при наднормени стойности на пикочната киселина, като до това се стига след приемане на храна, богата на пурин, масирано разграждане на телесни клетки при състояние на глад, туморни заболявания, определени медикаменти, алкохол, а също и нарушена бъбречна функция, която може да повиши пикочната киселина поради намаленото й отделяне.
Когато нивото надхвърли 540 mol/l рискът да се получи кристализация и подагра е 90 %.
Повишената концентрация на пикочната киселина е важен рисков фактор за исхемичната болест на сърцето.
Нормални стойности на пикочната киселина:
- Мъже 3-7 mg/dl
- Жени 2,5-6 mg/dl
Черен дроб и жлъчка
В обмяната на веществата централна роля играе черният дроб, който образува жлъчен сок и преработва смлените мазнини и белтъци. Това води до синтезирането на множество необходими ензими и белтъци, като например факторите на съсирването. Основните задачи на черния дроб са:
- Неутрализиране на отрови
- Разграждане и отделяне на излишни и вредни вещества ( вредни вещества или остатъци от химикали, които поемаме с храната, също и алкохол, наркотици и активни вещества в медикаментите)
За пълното разграждане на мазнините служи жлъчният сок, който се образува в чернодробните клетки. Течността се събира в малки каналчета и се влива в жлъчния мехур, където се сгъстява и събира. Когато мазнините и белтъците постъпят в тънкото черво, информацията за това се предава до жлъчния мехур чрез сигнални вещества и тогава жлъчния сок изтича през жлъчния канал в тънкото черво, за да подпомогне храносмилането.
Запушване на жлъчката възниква, когато някъде в областта на жлъчните канали между черния дроб, жлъчния мехур и тънкото черво се появи препятствие, което пречи на изтичането на жлъчния сок. Възможни причини са:
- Изменения в черния дроб
- Стесняване жлъчните канали, поради жлъчни камъни
- Тумори
- Възпаления с отоци на съседни органи
Признаци за запушване на жлъчката са:
- Повишаване на концентрацията на билирубин
- Повишение на ензимите гама-GT и АФ в серума
- Остър хепатит (най-високи стойности)
- Тежки наранявания
Чернодробни показатели
Ензимите, срещащи се предимно в черния дроб, се отделят по-активно и се откриват в по-големи количества в серума. Такива са: GOT, GPT, LDH и холинестеразата.
Холинестеразата представлява ензим, които се синтезира в черния дроб и веднага се излъчва в кръвта и се нарича още секреторен ензим. Единствения ензим, който има важно диагностично значение при намалянето му в серума е серумната холинестераза. Колкото по-сериозно е чернодробното увреждане и колкото повече чернодробни клетки умират, толкова повече стойностите се покачват. Много честосрещаната причина за това е злоупотребата с алкохол и нейните последствия като цироза и затлъстяване на черния дроб.
Билирубин
Билирубинът представлява жлъчен пигмент, който е продукт на разграждането на кръвния пигмент хемоглбин. Първо възниква като водонеразтворима форма, наречена индиректен билирубин, който в черния дроб се превръща във водоразтворим – директен билирубин и накрая се отделя в жлъчния сок. Като общ билирубин в серума се измерват директния и индиректния.
Наличието на болестта жълтеница се характеризира с жълтеникаво оцветяване на кожата и по-специално на склерата на окото, тъй като има увеличаване на билирубина в серума.
До повишаване на стойностите на билирубина се стига при повишено разграждане на червени кръвни клетки, при увреждане на чернодробната тъкан или при задържане на жлъчен сок. При много новородени физиологически се стига до временно покачване на билирубина в серума и жълтеница, която се дължи да това, че част от транспортната и разграждаща система на черния дроб още не е съзряла напълно. Стойностите се нормализират по принцип в рамките на 2-3 седмици. В някои случаи, като например при преждевременно раждане, концентрациите на билирубин остават по-дълго време повишени и жълтеницата трябва да се лекува.
Нормалните стойности на общия билирубин в серума са 3,4 – 21 mmol/l. Обикновено в серума преобладава индиректният билирубин до 80-85 % от общото количество на билирубина, а директният билирубин не надвишава 20 %.
Нормалните стойности на билирубина са:
- Общ билирубин: 0.3–1.0 mg/dL или 5.1–17.0 mmol/L
- Директен билирубин: 0.1–0.3 mg/dL или 1.7–5.1 mmol/L
Ето и някои съвети за здравословно хранене и начин на живот:
- Прибавете към ежедневното си меню много пресни плодове и зеленчуци.
- При наднормено тегло се опитайте да отслабнете.
- Редуцирайте количеството мазнини в храната си до 70-90 грама на ден.
- При умерено повишено ниво на кръвни липиди се употребяват бедни на мазнини и предимно холестерин храни, за да се намалят стойностите.
- За предпочитане е използването на растителни масла и мазнини с високо съдържание на полиненаситени мастни киселини.
- Тютюнопушенето намалява нивото на предпазващия HDL. Ако пушите, ограничете консумацията на некотин.
- Препоръчително е да се намали и приема на алкохол, тъй като прекомерната му употреба допринася повишаването на холестерол и неутралните мазнини.
- Повече движение, като ефикасните спортове са за издържливост – бързо ходене, бягане, каране на колело, плуване.
Как да понижим нивото на пикочната киселина?
Това може да се постигне чрез някои съвети като:
- Спазване на бедна на пурини диета.
- Намаляне консумацията на алкохол до минимум, тъй като алкохолът води до повишаване на пикочната киселина в кръвта и урината.
- Нормализиране на телесното тегло.
- Прием на много течности за добро пречистване на бъбреците.
- Богати на пурини хранителни продукти са месни екстракти, месо и колбаси, риба, леща, боб, грах, ечемик булгур и други.
