Той е обвързан. Фейсбук непрестанно ти го напомня чрез снимки. Виждаш усмивки, но животът те е научил да можеш да гледаш ПРЕЗ тях (или по-скоро да съдиш по себе си). Дълга връзка… не стигнала до брак и някак знаеш, че това може и същевременно НЕ може да е знак за чувства. Усещаш рутина в погледа му към Нея. (може би знаейки какъв е твоят “тогава, когато всичко си отива”)
Ти си обвързана. (И Фейсбук знае за това.) Непрестанно демонстрираш топлина към партньора си… През годините заедно си запазила умението да я отдаваш. Нямаш брак и не говориш за пръстени. Нещо е изстинало по между ви, но отказът да го признаеш, ПРЕДСТАВЯ ДРУГО.
“Той” и “Ти” (изведени по-горе)… Има го блясъкът в очите, устните се разливат в усмивки, които си разменяте без да броите, усещате се през разстояние, но въпреки това се питате: “Как е половинката ти?” Привличането е силно, но и двамата продължавате да се криете под формално общуване и натрапчива сдържаност.
Нейните мотиви за Не действие:
* “Не мога да направя първата крачка. Аз съм жена!”
*” Заслужава ли си да опитам да призная симпатиите си?! Какво би си казал Той? ”
* “Как да обясниш на някого, че имаш нужда да изживееш емоцията си спрямо него, без да даваш наклон на живота му?”
* “Това не ми е практика. Но би ли повярвал, че го правя за първи път?”
* “Как да съм сигурна, че не би ми създал име, ако направя крачка към него?”
* “В настоящата ми връзка е удобно, макар и отдавна непламенно. Да рискувам комфорта си, доколко е адекватно?”
* “Страх ме е от отхвърляне.”
Неговите мотиви за бездействие:
* “Тя е обвързана. Не мога да се натрапвам.”
* “Заслужава ли си да показвам симпатиите си? Какво би си помислила за мен?”
* “Искам да дам шанс на едни отношения, без да загърбвам старите. Как се говори за това?”
* “Това не ми е практика. Иди, че обяснявай, пък да ти повярват.”
*” Как да съм сигурен, че няма да разкаже на всички?!”
* “Имам дългогодишна връзка и съм привързан към партньора си. Да рискувам да оставя питомното, за да гоня дивото, надали ще ми отива.”
* “Ами, ако ме отхвърли?!”
Тези и много други въпроси бушуват в главите на двама ви. Тези глави, които се опират от УДОБСТВО на други рамене… “Ама той/ тя е обвързан/а”, постоянно натискаш спирачки под тази команда. “Виж, пак има снимка с половинката си”, забравяйки, каква е твоята профилна, започваш да губиш вяра и изпиляваш емоциите си. “Колко щастливи изглеждат”… въздишате едновременно и поотделно, пропускайки всичко онова, което се усеща в общуването ви, макар и без ТОЧНИТЕ думи и действия. “По-добре е да не го/я виждам”- понякога смяташ, че това е решението, бягайки от истинската задача.
Все по-често чувам признания от рода на “Във връзката ми вече няма тръпка и следи от любов. Проблемите са ни завладели заедно с всички битовизми. Имам нужда от нещо ново като емоция, харесвам определен обект, но нямам смелост да пристъпя към него.” И след тези признания почти винаги продължава да се “седи на столчето”. Усещаш, че не ти е удобно, че не е за теб, че предизвиква дори синини по тялото ти, но се страхуваш да не си на земята или виждаш ли, да не попаднеш на същото, макар и “друга изработка”.
Опирайки се на “сигурното”, забравяме, че всъщност в живота няма нищо сигурно. Позволяваме си да се обвиняваме, че изпитваме емоции към различно от утвърденото вече име и че поглеждаме в една друга посока. Но кой е казал, че има само един път пред нас и че той е най-добрият?! И въпреки това продължаваш “Ние сме вече пет (седем, десет…) години заедно. Знаем си и кътните зъби, разбираме се, но…” и пак се усмихваш, помислил/а за обекта на желанията си. (Натискаш спирачка и палиш отново към “миналото”.)
Решението?! Животът е твърде кратък, за да избираме да не бъдем щастливи. И ако твоето щастие е в това да не разваляш дългогодишните си отношения, но да изживееш тръпката си с друг партньор – давай с открити карти! “Харесваш ми, виждаш го… и в същото време виждаш, че си имам приятел/ ка. Имам нужда да изживея тази емоция, но да не наранявам нито теб, нито партньора ми. И нека времето покаже какво ще се случи”.
Гласувам за откритите карти, защото те са в основата на честни взаимоотношения. А това да бъдеш “на две места” е твой избор и нож с две остриета. Определено до някаква степен е похвално, но го има и факторът “Ако причиня болка”. Бъди себе си и слушай себе си. Твоят вътрешен глас знае как да подходи, знае как да не нарани.
Не задържай чувства, научи се да говориш за тях! Не зидай прегради, създавай мостове! Не приспивай себе си в рутина, когато нямаш халка и “мамо/ татко” не те наричат. (Всички знаем, че когато тези два фактора са на лице нещата стоят различно пред всеки) Дълга връзка без мисли за бъдеще, не върви, а умира. Позволи си страниците пред себе си, докато името ти още е същото/ докато не си споделил фамилията си/. Избери правото да бъдеш щастлив, независимо от формата му. Излез от рамката на “обвързан/а”, когато виждаш, че РАЗВЪРЗВАНЕТО е неминуемо. Позволи си честност и позволявай такава! Обичай “с въздух” и лети от любов.
…”Не се прави на птица, ако не ти дават криле!”
