Но когато LH бързо нарасне (пик на LH) се стимулира образуването на фоликул и овулация – освобождаване на яйцеклетката, което следва непосредствено след това. Много грешно е да се правят само няколко теста за овулация. За да се убедите с точност кога започва вашата овулация и кога нараства LH е добре да започнете тестването след третия ден от края на вашата менструация.
Ако сте решили да правите опит за забременяване е добре няколко поредни месеца да си създадете навик да проверявате покачването на LH чрез уринен тест. Ще са ви нужни около 10 лентички (за един менструален цикъл), които да използвате. Започвате тестването и проследявате кога тестовата линия започва да става с по-наситен цвят, като последният използван тест трябва да бъде ден след като сте получили положителен резултат от теста за овулация (тестовата черта е със същия интензитет и цвят като контролната или е по-наситена от контролната).
Ако видите някакви проблеми, свързани с овулацията си, по време на тестването с домашните уринни тестове за овулация, е задължително да се консултирате с вашия гинеколог за назначаване на други изследвания.
Овулацията обикновено се случва в рамките на 12 – 36 часа след като домашният тест стане положителен. За това е добре, както казахме по-горе, да се тествате и ден – два след като сте получили вашия положителен овулационен тест. Много често тестването само веднъж на ден може да покаже по-различен резултат ако се тествате около два пъти на ден, тъй като овулацията (или предсказването, че настъпва овулация) може да се случи по всяко време на денонощието. Не чакайте да правите любов само и единствено когато теста стане положителен, тъй като може да пропуснете важните фертилни дни.
LH се увеличава малко преди същинската овулация, но когато жената влезе в менопауза и нейните яйчници престанат да произвеждат яйцеклетки, нивата на LH също ще се повишат. LH може да се увеличи в някои други ситуации, свързани с първична овариална недостатъчност или други яйчникови проблеми.
– Дефекти в развитието на яйчниците: агенезия (неразвиващи се яйчници/ липса на яйчник).
– Хромозомни аномалии, като синдром на Търнър, стероидогенеза, като дефицит 17 алфа хидроксилаза.
– Преждевременна овариална недостатъчност, поради облъчване, химиотерапия, автоимунни заболявания.
– Хронична липса на овулация (липса на овулация) поради: поликистозен овариален синдром – ПКЯ, СПКЯ, надбъбречни заболявания, заболявания на щитовидната жлеза, тумори на яйчниците.