С термина сърдечна невроза се означават функционалните нарушения на дейността на сърцето, при които не се установяват органични промени в сърдечно-съдовата система. Причините за сърдечна невроза са тези, които причиняват и обща невроза: продължителни физически или нервни напрежения, които водят до преумора, отрицателни емоции, психотравми и др. Тези процеси причиняват разтройство на функциите на централната нервна система, която загубва регулаторната си функция върху подкоровите вегетативни центрове.
Нарушената вегетативна инервация е непосредствена причина за сърдечните смущения. Роля играят и нарушенията на функциите на някои жлези с вътрешна секреция. Сърдечната невроза е честа в пубертета и климакса. Боледуват главно млади хора, повече жени. Болните се оплакват от сърцебиене, лесна умора, болки в сърдечната област. За разлика от истинската стенокардия болката при сърдечната невроза се локализира в областта на сърдечния връх, не се излъчва и е свързана с нервна възбуда.
Физическите усилия не усилват болката,а често я успокояват. Някои болни усещат прилив на горещи вълни по тялото, зачервяване на лицето, изпотяване. Наред с оплакванията от страна на сърдечно-съдовата система, налице са и други – постоянна тревога, безпокойство, безсъние, виене на свят, главоболие. Болните се събуждат сутрин с чувство на умора, отпадналост. Те са склонни към самонаблюдение, описват оплакванията си драматично и много подробно. Протичането на сърдечната невроза е благоприятно. С общото нормализиране на функциите на нервната система изчезват и сърдечните оплаквания.
Основен фактор в лечението на сърдечната невроза е отстраняването на условията, способстващи за развитието и . Друг фактор е психотерапията. Лекарят трябва да внуши на болния, че заболяването му е безопасно и лечимо.
Профилактиката се свежда до избягване на преумора, пренапрежение, отрицателни емоции и психотравми.
